Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Ето защо тазсутрешният рейд е толкова важен.

Американката кимна утвърдително и обърна очи към къщата, която всички наблюдаваха.

— Трябва да открием проклетата бомба.

Изминаха три дни.

Бездействието започна да дотяга на Томаш. Рейдът отпреди три дни не беше дал никакъв резултат и ФБР продължаваше да следи Ахмед. Това значеше, че Томаш от три дни беше затворен в буса, паркиран на тротоара, на две пресечки от къщата, където се беше настанил бившият му студент.

Бусът беше огромен, с камери, монитори и всичко, каквото човек би могъл да си представи, — все пак беше контролен център на операцията. Тримата мъже от ФБР, сред които и шефът на операцията, разговаряха спокойно помежду си, а Ребека, застанала досами тях, беше опряла глава на мътното стъкло и като че спеше.

Тягостното очакване щеше да подлуди Томаш. Португалецът усещаше болки по цялото тяло от неудобното седене и не спираше да се върти в търсене на по-приятна поза, но без особен успех. Погледна към Ню Йорк Таймс , проснат на пода, и за трети път го взе в ръцете си. Вече го беше изчел от първата до последната страница, но все се надяваше да открие нещо ново, което би могло да го разсее.

Шумно разгърна вестника и прокара очи по заглавията. Новината на деня се свързваше с финансови нередности, в които беше въвлечен някакъв сенатор. Прелисти вестника и се спря на друга новина относно скандал за тайни сделки на Уолстрийт, при което бил задържан известен инвеститор, за когото Томаш въобще не беше чувал. Продължи нататък. Друго заглавие правеше догадки относно ефекта от речта на президента на Съединените щати в Общото събрание на ООН, която щеше да произнесе същия следобед. Вече беше прочел всичко. Прескочи на спорта и почти изстена, заради това че не намираше нито ред за европейския футбол. Вестникът като че се вълнуваше по-скоро от някаква среща между Cardinals и Philadelphia Eagles за шампионата на Американската футболна конференция.

— Каква досада! — възропта смазан, захвърляйки вестника на пода.

Въздъхна и се облегна на седалката, готвейки се за часове досадно чакане. Погледна настрани и видя, че Ребека още дремеше. Косите й с цвят на житни класове се бяха разпилели по млечнобялото лице. Беше много красива. Прииска му се да я събуди и да си побъбри с нея, но се овладя. Американката беше изморена и имаше нужда да възстанови силите си. Протегна ръка и погали нежно лицето й, плъзвайки пръсти по топлото кадифе на кожата й.

— Хммм — измърка тя, усещайки нежната милувка.

Сега на Томаш му се щеше не само да си поговори с Ребека, но и да целуне влажните й полуотворени устни. Наклони се към съненото лице, но в последния миг се въздържа, потискайки порива си да долепи устни до нейните, и вместо това се плъзна покрай ухото.

— Шшшшт — прошепна Томаш в ухото с безкрайна нежност. — Спи.

Тът-тът.

Тримата агенти на ФБР в буса подскочиха така, сякаш ги удари ток, и на мига заеха позиции.

— Телефонът! — викна шефът на операцията, махайки към подчинените си. — Боб, прихващай телефонното обаждане. Карл, пускай да се записва.

Внезапното оживление разбуди Ребека. Още сънена, американката се огледа и без да разбира какво става, се обърна към португалеца.

— Том, какво има?

Томаш сложи показалец на устните си.

— Шшт! — каза той. — Някой се обажда на Ахмед. Нека да го чуем!

Тит-тит.

— Hello?

Беше гласът на Ахмед.

— Ибн Таймия?

— Да.

— Сура-ан-Ниса, айях арба ’а уа сабийн.

Като чу тези думи, Ахмед направи пауза, сякаш осмисляше значението им, и извика:

— Аллаху акбар!

Клик.

В буса агентите на ФБР и двамата представители на NEST изглеждаха като замръзнали — страхуваха се да не изпуснат нещо от телефонния разговор.

— Fuck! — изрева шефът на екипа. — Тия motherfuckers 138 138 Копелета (англ.). — Б.пр. вече изключиха. Боб, успя ли да локализираш обаждането?

Боб поклати глава, унило гледайки в монитора.

— Не — каза той. — Прекалено кратко беше. Единственото нещо, което успях да установя, е, че обаждането е от домашен телефон.

Шефът обърна очи нагоре.

— Така и предполагах. — Обърна се към другия си подчинен. — Всичко ли записа, Карл?

— Да.

— Добре. Веднага изпрати записа в Бюрото. Искам преводач от арабски да преведе текста, колкото е възможно по-бързо.

Томаш взе чантата на Ребека, стана и се приближи до шефа на екипа, като в същото време се опитваше да извади книгата, която би трябвало да е вътре.