Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Много добре. Но защо не го правят в такъв случай?

— Защото всеки ден сто и четиридесет кораба доставят на американските пристанища петдесет хиляди контейнера с повече от половин милион продукти и стоки, идващи от цялата планета! Само на пристанището в Лос Анджелис пристигат единадесет хиляди контейнери на ден! А знаете ли колко време отнема на петима служители да огледат един-единствен контейнер? Три часа! И понеже сме на тази тема, имате ли представа колко дълбоководни пристанища съществуват в Америка? Повече от триста! Това ще рече, че ако вземете петдесет килограма високообогатен уран и ги поставите в кутия със спортни артикули за тенис например, а после напишете в митническата декларация, че пратката съдържа тенис ракети, можете да сте сигурен, че проклетата кутия ще стигне до получателя без големи проблеми! Точно така е станало с чантата на ABC . Щом като от ABC са открили, че най-лесният начин за трафик на радиоактивни материали е системата на обикновената поща, нима смятате, че „Ал Кайда“ не е стигнала до същия извод?

— Да… имате право.

— Вероятността да се открие, е минимална, а знаем, че „Ал Кайда“ често прибягва до товарни кораби за пренос на оръжие. Затова снабдяването с високообогатен уран е единственият реално труден момент в операция, чиято цел е ядрен атентат. Успеят ли да преодолеят тази пречка, пренасянето му до целта и самата направа на бомбата е почти детска игра.

Томаш остана загледан в къщите, покрай които минаваха, докато умът му претегляше различните възможности.

— Значи сте сигурна, че бомбата вече е готова?

— Напълно — каза тя категорично. — Може да са загубили време с преноса на обогатения уран до Съединените щати. Все пак един кораб не е чак толкова бърз, нали? Но ако наистина разполагат с материала и ако нашият човек е получил заповед да пристъпи към действие преди два месеца, това е предостатъчно време за приключване на операцията. Атомната бомба на „Ал Кайда“ навярно вече е готова.

— В такъв случай защо не са я взривили?

Колата направи лек завой наляво, Ребека провери още веднъж местонахождението им на картата и намали скорост, паркирайки край тротоара зад тъмносива кола.

— Не знам — каза тя. — Но нашият терорист знае. — Огледа къщите наоколо, отбеляза номерата на вратите и посочи една къща в дъното на улицата, скрита зад високи зидове. — Ето го там.

— Кое?

— Убежището на заподозрения.

Двамата агенти от федералното бюро за разследване хапваха хотдог и слушаха музика по радиото, когато Ребека и Томаш нахлуха в колата им. След като новодошлите се представиха, хората от Бюрото ги осведомиха за ситуацията.

— Fireball 135 135 Кълбовидна мълния; метеор; светещ облак при ядрена експлозия (англ.). — Б.р. е вътре — посочи Тед, човекът от Бюрото, който явно беше лидер на дуото.

— Кой?

— Това е кодираното име, което сме дали на заподозрения. Видяхме го да влиза преди малко с торба с покупки. Направихме много снимки.

— Мога ли да ги видя? — помоли Томаш.

Фотоапарат с обектив, солиден като оръдие, се появи от нищото в ръцете на партньора на Тед. Агентът от ФБР обърна към португалеца малкия екран, който се намираше на гърба на фотоапарата.

— Ето.

Изображенията се появиха на малкия екран, показвайки поредица от снимки на Ахмед, на които той носеше огромни пакети с покупки. Виждаха се дори заострените краища на франзелите, стърчащи от ъглите.

— Той е — потвърди историкът. — Брадата му е по-дълга и изглежда отслабнал, но наистина е той.

— При толкова ядене не виждам как успява да остане слаб — пошегува се Тед.

— Сам ли е?

— Така изглежда. Нашите хора разпитват съседите и хората в магазините от района, но досега май не са виждали Fireball да излиза с някого.

— А уранът? — попита Ребека. — Открихте ли някаква следа?

Човекът от ФБР поклати глава, дъвчейки последните парченца хотдог.

— Не.

— Какво направихте, за да го локализирате?

— Почти нищо — призна си Тед. — Когато Fireball излезе на пазар, минахме пред зида с гайгеров брояч. Не показа радиоактивност.

— Това не значи нищо — настоя Ребека. — Уранът може да е в мазето, защитен от оловни платки. И ако е така, броячът няма да го улови.

— Така е.

— Какво мислите да правите?

— След малко ще разбием електрическата система на къщата. Прихванали сме телефонните линии и когато се обади за техническа помощ, повикването ще бъде отклонено към едно от нашите звена. Оттам ще пратят кола до дома му и хората от екипа ще се представят за елтехници, дошли да оправят аварията и да възстановят електрическото захранване.