— Не разбирам.
— Това е идея на казината за откриване на измами — поясни Дон, който раздвояваше вниманието си между пясъчния часовник на дисплея и Ребека. — NORA може да открие например че сестрата на дилъра на blackjack 134 134 Игра на карти (англ.). — Б.пр.
е била преди две години съседка на мъжа, който е спечелил двеста хиляди долара от игра, контролирана от същия дилър. Така се установява връзката между дилъра и победителя и се позволява на казиното да разследва случая за измама.
— Аха, вече ми е ясно.
— Системата позволява и друг тип асоциации. Едно арабско име може да бъде изписано Отман Абдеракиб в Африка и Осман абд ал Рагиб в Ирак. NORA може да свърже тези две имена, което…
Внезапно нечий глас изпълни залата през високоговорителите и прекъсна разговора.
— Моля за внимание! Внимание!
Беше дрезгавият глас на Франк Белами. Томаш погледна към малкото остъклено помещение и установи, че шефът на NEST беше приключил разговора си по телефона с президентския съветник и беше допрял микрофона до устните си.
— Току-що разговарях с Белия дом. Въз основа на информацията, която подадохме, президентът обяви код DEFCON 2. Повтарям, обявен е код DEFCON 2.
Неестествена тишина потопи оперативната зала.
— Гледал съм вече това по филмите… — прошепна Томаш.
— DEFCON 2 е втора степен на бойна готовност в Съединените щати — поясни Ребека, също шепнешком. — Това означава, че нашите военни сили са под тревога поради вероятността от надвиснала атака. Доколкото знам, последният път, когато е бил обявен код DEFCON 2, е по време на ракетната криза в Куба.
— А на 11 септември?
— Ниво DEFCON 3.
— Значи това сега е по-сериозно…
Ребека го изгледа мрачно.
— Том, става въпрос за атомна бомба.
Пясъчният часовник спря да се върти и информационният поток изпълни екрана. Дон приближи очи и разгледа сумарния резултат от засечените данни.
— Момчета — извика той. — Елате да видите това.
Хората в залата се стекоха към мястото на оператора и насочиха погледи към екрана, където NORA свързваше данните и указваше местонахождението на Алберто Алмейда — Ахмед ибн Бараках — Ибн Таймия.
— Кучият син е в Ню Йорк.
Белият шевролет изчакваше да светне зелено, за да потегли. Когато светофарът превключи на зелено, колата тръгна и веднага зави надясно, навлизайки в квартал от къщи на средната класа, приятна зона с много дървета и градини. Слънцето се криеше зад сиви облаци, разпръсквайки меланхолична светлина, а в дъното река Хъдсън мудно влачеше тъмните си води, в които се оглеждаше гората от небостъргачи, израснала на отсрещния бряг.
— Сигурна ли сте, че е тук?
Ребека тръсна глава, за да отметне един немирен рус кичур, и отново се взря в картата.
— Да, трябва да минем оттук — потвърди тя. — Не познавам много добре Ню Джърси, но не се притеснявайте, ще открия мястото.
Погледът на Томаш се зарея из Южен Манхатън, от другата страна на реката. След всички тези години все още му се струваше странно, че ги няма кулите близнаци на Световния търговски център.
— Как е възможно „Ал Кайда“ да вкара тук петдесет килограма високообогатен уран и никой да не забележи? — питаше се с леко раздразнение. — Правите такова показно по охраната на летищата и накрая пропускате това! Как е възможно?
Ребека не откъсваше очи от пътя, търсейки някакви знаци, които да й подскажат правилната посока.
— Трафикът с големи количества обогатен уран не е новост в Съединените щати — отбеляза тя. — Това може би е най-лесното нещо на света!
— Моля?
Хвърли още един поглед към картата, за да се убеди, че продължават във вярната посока.
— Преди няколко години телевизионната станция ABC предприе експеримент, изпращайки от Джакарта чанта със седем килограма радиоактивен материал за Лос Анджелис. И знаете ли какво се случи? След известно време чантата бе предадена непокътната на предвидения адрес. Тоест въпросният материал е минал през митницата на пристанището в Лос Анджелис, без никой нищо да заподозре!
— Нямате ли съоръжения на митниците, които да установяват наличието на радиоактивен материал?
— Разбира се, че имаме.
— Тогава защо въпросната чанта не е била открита?
— Том, трябва да разберете как функционират митниците — каза Ребека. — Преди пристигането на всеки кораб нашите митничари преглеждат заявения по документи товар, както и пристанищата, откъдето са тръгнали, за да установят степента на риск на всеки отделен товарен кораб. Представете си, че един кораб е тръгнал от Колумбия. Ако сметнат, че рискът от трафик на дрога е много висок, могат да решат да подложат товара му на щателна проверка. В този случай контейнерите на заподозрения кораб се подлагат на анализ с хикс- и гама-лъчи, така че да се получи по-точна картина на товара му. Ако забележат нещо странно, могат да отворят някой контейнер и да изследват съдържанието му.
Читать дальше