Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Компютърът приключи с търсенето — каза Белами. — Покажи му, Дон.

Операторът посегна към клавиатурата и на екрана се появи изображение на мъж.

— Биометричната идентификация между избраните от професор Нороня снимки и нашата база данни на мъжете, посетили САЩ през последните два месеца, установи двайсетина връзки, повечето от които неправдоподобни. Открихме, че осем от бившите студенти на професор Нороня са посетили нашата страна през последните два месеца, а седем са се завърнали в Португалия.

— Следователно остава един, който е още тук.

Дон посочи лицето на екрана.

— Този мъж — каза той. — Рафаел Кардозо. Заподозреният е пристигнал на летището в Маями преди седмица и е настанен в Holiday Inn . Вече сме изпратили хора да го следят.

— Какво смятате, Том? — попита Белами. — Това ли е нашият човек?

Томаш се вгледа в голобрадото лице на бившия си студент. Надписът под снимката показваше, че се казва Рафаел да Силва Кардозо. Професорът си го спомняше смътно, беше посещавал негови лекции по древни езици няколко години преди това.

— Не мисля — каза той, поклащайки глава скептично. — Няма ли друг?

— Останалите седем вече са се върнали в Португалия.

— Покажете ми ги.

Операторът отново посегна към клавиатурата и на екрана се заредиха лица, които Томаш разгледа внимателно.

— Не смятам, че който и да било от бившите ми студенти има нещо общо с това — заключи накрая с разочарование. — Няма ли други?

— Опасявам се, че не.

Томаш въздъхна дълбоко и из залата премина унил шепот. Чувствайки, че очите и надеждите на всички бяха отправени към него, историкът не показа, че се е предал.

— Казахте ми преди малко, че търсенето е стигнало до десетки резултати…

— Да, но е малко вероятно да е някой от тях.

— Как така малко вероятно? Какво искате да кажете?

Дон за сетен път затрака по клавиатурата.

— Нормално е сравнението да даде погрешни резултати, тъй като някои черти на лицето на различни хора могат да се окажат сходни. Когато приликите са много големи, това обърква компютъра. — Две снимки се появиха на екрана една до друга. — Например образът отляво е на вашия бивш студент Филипе Тавареш. Този отдясно е на Драган Раданович, шлосер от Белград. Предвид някои физиономични сходства между двамата, програмата свързва снимките и ни ги представя като едно и също лице. Очевидно става въпрос за грешка.

Португалецът поклати глава в знак, че е осъзнал проблема, но все още не беше готов да се предаде.

— Колко такива грешки има?

Дон натисна един клавиш и получи резултата.

— Тридесет и една.

— Покажете ми ги.

Операторът погледна към Франк Белами, сякаш искаше да му внуши, че всичко това е загуба на време. Но шефът му кимна с глава да се подчини и Дон се зае да търси всички отхвърлени сравнения.

Заредиха се двойки лица. В първия случай бивш студент на Томаш вървеше в комплект с италиански турист; във втория случай друг негов студент беше уподобен на бразилец и така нататък, неотменно един негов студент с посетител с друга националност.

При появата на седемнадесетия пример Дон наруши тишината.

— Този случай е любопитен — каза той, сочейки екрана. — Вместо ваш бивш студент португалец в комбинация с посетител от друга националност имаме бивш ваш арабски студент, когото компютърът е свързал с посетител португалец. — Белами се засмя. — Интересно, нали?

Забележката накара Томаш да се взре по-внимателно в двете снимки.

— Как се казва този студент?

Дон потърси надписите.

— Ахмед ибн Бараках. Египтянин. Компютърът го е свързал с инженер Алберто Алмейда от Палмела.

Историкът се взираше в бившия си студент. Спомняше си го смътно. Беше мълчалив младеж и, ако не се лъжеше, беше се появил в някои от часовете преди две-три години. Колкото по-дълго се вглеждаше в снимката, толкова спомените му ставаха по-ярки. Стори му се, че бяха обсъждали нещо веднъж с този студент, и веднага щом си припомни това, усети неприятен вкус от разговора.

Младежът беше казал нещо, което беше привлякло вниманието му. Какво беше то?

Притвори очи и отново напрегна мозъка си. Вглеждаше се в лицето и се мъчеше да го свърже с разговор — толкова се напрегна, че накрая неприятният спомен изплува, ярък като настояще. Бившият му студент беше направил враждебно изказване срещу евреите и беше му казал нещо за историята, която не е дописана… Как точно беше поставил въпроса? А, да, беше казал, че един ден мюсюлманските историци ще анализират християнското минало на Иберийския полуостров и че…