Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Ибн Таймия почти се зачерви от гордост.

— Ще сторя каквото е необходимо.

— Трябва да се върнеш в Ал Лисбуна и да останеш там като спяща клетка, да водиш нормален живот, докато някой не се свърже с теб и не ти предаде заповед в кодирана форма. Ще ти бъде предоставен и план за действие. Когато стане това, ще се подчиниш на оперативните инструкции, които ще ти бъдат дадени.

— Но за какво точно ви трябвам? Да извърша убийство ли?

— Трябва да направиш бомба и да я взривиш на посочено от нас място.

— ТНТ? Semtex?

Бин Ладен даде да се разбере, че иска думата от Ал Зауахири, и продължи разговора. Обърна глава и впери поглед в Ибн Таймия.

— Атомна.

Гостът отвори и затвори уста; шокиран, той се питаше дали бе разбрал правилно.

— Какво?

— Атомна бомба.

Ибн Таймия се огледа наоколо, за да се убеди, че говорят сериозно.

— Но… но… — измънка той. Поклати глава в опит да преподреди мислите си. — Извинете, искате да направя атомна бомба?

— Точно така.

— Но… това е невъзможно. Атомна бомба не се прави току-така! Една такава бомба е много сложна, изисква много средства и специален материал. Освен това…

— Доколкото знаем — прекъсна го Бин Ладен с мек и кротък глас, — принципът дори е съвсем елементарен.

Муджахидинът поглади брадата си, замислен, докато преценяваше въпроса.

— Ами… да… истина е — съгласи се след известно време. — Макар че направата на такава бомба изисква, на първо място, производството на много редки материали… плутоний и обогатен уран. Не искам никого да обезкуражавам, но за да се получи ядрено гориво, е необходимо да се събере екип от специалисти от различни области, да се разполага с авангардни съоръжения, като центрофуги и други подобни. Работата може да отнеме цяло десетилетие. И най-вече трябва да се има предвид, че няма да е лесно да се намери къде да…

— Ние имаме ядрения материал.

— Какво?

— Беше ни доставен преди няколко години от един чеченски командос като отплата за обучението му за джихада срещу руските кафирун в Кавказ.

— А откъде го е взел?

— Откраднали са го от руски склад, мисля. Няма значение. Факт е, че с божията помощ разполагаме с материала.

— Но какъв е този материал? Уран? Плутоний?

— Уран.

Мозъкът му на инженер заработи на висока скорост, преценявайки неочаквано откриващите се възможности.

— Каква е степента на обогатяване?

— Деветдесет процента.

— Аллах, става! — възкликна от прилив на ентусиазъм. — Къде се намира уранът?

Бин Ладен се усмихна.

— В Халдан.

Ибн Таймия отвори уста слисан. Значи в Халдан има обогатен уран? Но къде? Беше работил с експлозиви заедно с Абу Насири, но не си спомняше да има радиоактивен материал в тренировъчния лагер. Самият той неведнъж беше ходил за експлозиви до пещерите, които служеха за оръжеен склад… и…

— Аллах! — възкликна той. — Третата пещера!

Уранът беше в третата пещера! Ето защо Абу Насири му беше забранил да влиза там! Ако знаеше само! Значи в третата пещера имаше обогатен уран!

— Какво казваш, братко?

Мислите му се върнаха в галерията.

— Аз ли? — учуди се, че беше казал нещо на глас. — Нищо, нищо. Просто… говорех на себе си.

Бин Ладен не откъсваше очи от него, сякаш го преценяваше.

— Смяташ ли, че ще можеш да се справиш с тази мисия?

— Без съмнение! — отвърна той, без да се поколебае. — Можете да разчитате на мен, шейх.

— Надявам се, че направата на бомбата… не е невъзможна.

— Не, не е. След като разполагам с обогатен уран, няма да има сериозни технически проблеми. Както казахте преди малко, принципът е прост.

— А това цяло десетилетие, за което току-що спомена?

— Това се отнасяше до обогатяваното на урана и производството на плутоний. Но щом имаме обогатен уран, този въпрос не стои.

Убеден най-накрая, че човекът пред него отговаря на висотата на мисията, шейхът потри ръце.

— Чудесно! Чудесно! — възкликна той. — Ще наредя тогава на Абу Омар и Абу Насири да ти помогнат. Като се има предвид, че кафирун вече идват насам, радиоактивният материал ще трябва да бъде преместен на сигурно място.

Ибн Таймия повдигна вежди.

— Необходими са предохранителни мерки. Материалът трябва да бъде преместен на подходящо място, после трябва да се направи бомбата и накрая да се премести при целта. Това не е толкова просто, колкото би могло да се стори някому на пръв поглед…

— Остави това на нас. Искам да продължиш да водиш нормален живот и да не се набиваш на очи. Когато дойде време, ще се свържат с теб. Тогава ще трябва само да направиш бомбата и с божията благословия да я задействаш на подходящо място. Останалото касае нас.