Джей Баркер - И пета ще умре

Повечето хора нямаха представа защо са доведени от полицията. По думите й само неколцина разпознаваха името на Ъпчърч. Състоянието му, колкото и да беше ужасно, не беше необичайно. Всеки, който си има работа със смъртта ежедневно, се научава да изключва подробностите, да ги оставя в болничното си шкафче.

Кейти Куигли беше будна й говореше като кречетало. Клеър му каза какво са преживели момичетата, и двете. Клоз умело блокира информацията. Беше страшно добър в тази област.

Лариса Бийл беше излязла от операционната преди двайсет минути. Намираше се в интензивното с баща си. Щом се събудеше, щяха да я преместят в двойна стая с майка й, която също се беше върнала в съзнание — очакваше се и двете да се възстановят напълно.

Клоз остави двете чаши кафе и изпука с кокалчета.

Сега щеше да претърси некролозите и да върже панделката на проекта.

Леглото го зовеше и съвсем скоро щеше да се пъхне в чудесните си чаршафи.

В ъгълчето на екрана на лаптопа му примигваше малко червено квадратче.

Той го цъкна и отвори съобщението за тревога.

— По дяволите!

Порови из документите около компютъра, за малко да събори кафетата, намери телефона си, натисна бързото набиране на Клеър. Обаждането мина право на гласова поща.

— Мамка му, мамка му, мамка му…

Обади се на Наш.

Едно позвъняване.

Две.

Три.

— Аха?

— Ехо, къде си?

— Още в къщата на Ъпчърч. Сигурно ще изкарам тук поне още час. Защо?

— Помниш ли проследяването, което сложих на лаптопа на Бишъп?

— Аха.

— Имаме попадение и е близо.

— Прати ми адреса. Също и на Еспиноза — отрядът на спецчастите току-що тръгна.

Ден четвърти, 21:15 ч.

Клеър беше готова да се разкрещи.

Имаше ужасно главоболие и трите адвила, които изпи, не помагаха с нищо.

Стоеше насред столовата, обкръжена от поне четирийсетина човека — възрастни, деца, медицински персонал — всички, които Клоз беше идентифицирал от събраните документи, всички — свързани с дузините некролози, пуснати от Бишъп, и те й крещяха или си викаха помежду си.

Никой не искаше да стои тук.

Колкото по-бързо успееше да ги разкара, толкова по-добре.

Беше прекарала цял час с Кейти Куигли и не можеше да се отърси в представите си за това, което й разказа момичето. Току-що й бяха споделили, че и Лариса Бийл е будна. Бащата на Лариса я откри, каза, че е претърсил цялата болница. Лариса не можела да говори. Докторите искали да даде почивка на гърлото си — но можела да пише. Започнала веднага след събуждането си и ако се съди по истеричното състояние на баща й, историята й беше дори по-ужасна, отколкото тази на Кейти.

— Всички трябва да млъкнете!

Това привлече вниманието на няколко души. Глъчката затихна за кратко, след това пак избухна.

Клеър се качи на един стол и оттам — на масата.

— Колкото по-бързо ме изслушате, толкова по-бързо ще мога да ви изведа оттук! — тя размаха наръч въпросници над главата си. — Ако не сте предали бланките, които раздадох преди, искам да ги довършите и да ги дадете на някой от полицаите!

Малко момиченце изпищя на около метър от нея, без друга причина, освен да участва в хаоса. Майката на детето го взе и го залюля, но това не помогна с нищо.

С ъгълчето на окото си Клеър забеляза д-р Мортън да нахълтва в столовата. Той също я видя и бързо се извърна.

Тя беше дала стриктни нареждания никой да не напуска тази стая, но различните медицински работници се бяха събрали в нещо като опълчение, което май се отнасяше към заповедите й по-скоро като към предложения. Почти всички бяха влизали и излизали поне по веднъж. Повечето го бяха правили многократно, щом пейджърите и телефоните им ги призоваваха в различни части на болницата. В действителност Клеър нямаше възможност да ги ограничи и го знаеше.

Сара Уернър.

Тя не познаваше никаква Сара Уернър. Налагаше се да почака.

Клеър натисна отказ. Забеляза, че е пропуснала две обаждания от Клоз.

Щеше да отиде при него веднага след като приключи. Той анализираше картона на Ъпчърч и може би беше намерил нещо. Плюс това лабораторията работеше върху веществото, открито по иглата, забита в онази ябълка. Ако не успееха да се свържат с нея, щяха да предадат резултатите на Клоз.

Телефонът й звънна отново.

Сара Уернър.

Клеър натисна зелената слушалка и долепи телефона до ухото си, като прикри другото с длан.

— Детектив Нортън на телефона.

Гласът от другата страна беше мъжки, но тя не разбра нищо от казаното от него. В столовата беше твърде шумно.