Джей Баркер - И пета ще умре

Специален агент Хърлес въздъхна.

— Наредих им да заредят самолета преди десет минути. Би трябвало да си на пистата след двайсет. Ще се обадя в местния офис, докато си във въздуха. В Шарлът е Боб Грейнджър. Отдавна се познаваме. Още от академията. Ще успее да стимулира местния шериф и да намери езерото на Портър. Вкарай водолази във водата. Докладвай ми, когато кацнеш отново.

— Благодаря, сър.

— И гледай да си прав за тази работа!

Ден трети, 22:26 ч.

Портър и Сара се върнаха до колата под наем в относително мълчание. Детективът караше, а адвокатката междувременно уреждаше резервациите за полетите по телефона.

Тя прикри микрофона с ръка.

— Следващият полет излита чак в четири сутринта. Това ни дава малко повече от пет часа. Да запазя ли места?

— Какво?

Тя повтори въпроса.

— Да, извинявай. В момента в главата ми е каша…

Портър се взираше през предното стъкло в пътя и белите ивици, които прелитаха покрай тях и изчезваха. По това време на нощта имаше съвсем малко коли. За това беше благодарен. Имаше чувството, че двамата със Сара разполагат с пътя само за себе си, а светлините на Грийнвил приближаваха в далечината.

— Може би трябва да потърсим хотел близо до летището, където да се изкъпем и преоблечем.

Сара приключи с резервациите и прекъсна обаждането.

— Става ли да ти напомня, че още не си ме почерпил вечеря? Като за първа среща тази беше наистина уникална, признавам ти го, но не съм сигурна, че съм готова да отида в хотел за почасово чук-и-чао, господин Портър.

Пакетът, който бяха открили в кутията за обяд при езерото, стоеше на средата на таблото, и надписът на плика За майка едва се виждаше на слабата светлина: гласът на Бишъп, неговите думи, които крещяха от нотната тетрадка.

Вечеря.

Не бяха яли от Ню Орлиънс.

Стомахът на детектива изкурка.

Трийсет минути по-късно той седеше на едно от двойните легла в малка стая в Еърпорт Мотел 8 в Грийнвил. По масата до вратата бяха пръснати опаковки от Тако Бел. Сара беше под душа.

Пакетът му се струваше тежък, по-тежък, отколкото може би е редно, не непременно тежестта на хартия, а на нещо друго. Не можеше да определи какво. Нечий живот в капана на пакета навярно.

Или бръщолевенето на луд.

По същия начин бе възприемал и дневника при първия му прочит, но преди два часа стоеше на точно същото място, където се бяха разиграли събитията от него.

Семейство Картър.

Майка му.

Баща му.

Двамата мъже, които Портър после научи, че са били Кърби и Бригс.

Всички те.

Цялата история — истинска.

Пликът и тетрадката бяха овързани с парче черна връв. Не можеше да не се запита дали идва от същата ролка, използвана от Бишъп да връзва кутиите си.

Портър махна връвта, отвори адресирания „За майка“ плик и разгъна страниците вътре. Хартията хрущеше под пръстите му.

Колко време бяха прекарали тези листи на онова място?

Колко време това писмо чакаше майка, която така и не се беше появила?

Детективът разпозна почерка незабавно, по-млада версия на онзи от дневника.

Мамче. Знам, че винаги си искала да те наричам майко, но всъщност предпочитам просто да ти викам мамо. Толкова страшно ли е?

Мама.

Мама.

Мама.

Съжалявам, майко.

Толкова съжалявам! Съжалявам завинаги за стореното, което те накара да поискаш да ме изоставиш. Съжалявам много за всичко, което направих и което те е накарало да искаш да избягаш без мен.

Дали си тръгна, защото нямаше избор?

Дали си тръгна, защото онези хора дойдоха при къщата и трябваше да избягаш?

Това беше, нали?

Иначе не би ме оставила. Не по този начин.

Прекалено се забавих на връщане от езерото. Ако се бях върнал по-бързо, щеше да ми кажеш да скачам в колата скок-подскок, да натовариш багажа ми и всички да се махнем заедно. Щяхме да започнем нов живот заедно и да оставим този в огледалото за задно виждане, замъглен от праха зад онзи зелен плимут.

Не исках да пиша това писмо, но докторът ми каза, че трябва. Също така ми каза, че няма да го чете, но знам, че ще го направи. Татко ме научи да разпознавам лъжите, а д-р Джоузеф Огълсби не е много добър лъжец. Смята, че е, но не е, не, госпожо, ни най-малко. Мъртвите му малки очички се свиват винаги когато приказва измишльотини, трийсет и два пъти само за последния ни сеанс.

Здравей, докторе.

Трябва да се подстрижеш. Зализването на една страна не може да излъже никого. Изглеждаш глупаво.

Съжалявам.