Джей Баркер - И пета ще умре

— Не съм сигурен дали изобщо да му вярвам — призна си Пул. — Откраднал е дневника. Очевидно крие нещо. Смъртта на Либи явно не го изненада. Какво друго знае?

Наш се облегна в стола си.

— Според мен щеше да сподели, ако знаеше нещо, което би било полезно за нас по негово мнение, щеше да го сподели. Няма причина да крие нищо.

— Да, но е изчезнал с дневника и е оставил телефона си, за да не можем да го проследим.

— Сам работи по случая — каза Наш. — Можеш да му вярваш.

Пул цъкна с език, но кимна.

— Ще се обадя в офиса в Шарлът и ще ги пратя там незабавно. Имаме самолет на О Хеър. Мога да стигна за няколко часа.

Клеър се изправи и отиде при дъските.

— Ако успееш да ни намериш списък със служителите в болница „Строджър“, можем да го разработим. Току-виж успеем да оградим Бишъп от двете страни.

Пул кимна и изчезна през вратата, забързал ход почти до бяг.

АНСЪН БИШЪП

Флойд Рейнолдс — „Юнимед Америка Хелткеър“/продажба застраховки — удушен/трупът скрит в снежен човек Ела Рейнолдс — намерена в езерото в Джаксън Парк/наскоро купила кола — удавена, солена вода

Рандал Дейвис — онколог. Работил в „Дж. X. Строджър Джуниър“ — свръхдоза лизиноприл.

Лили Дейвис — намерена висяща в склад в галерия Лий — удавена, солена вода

Дарлийн Бийл — търговски пътник фармацевт, продукти — отровена с цианид

Лариса Бийл — изчезнала на ъгъла на Уест Чикаго Авеню и Норт Дамън сутринта на 14.02.

Неопознат труп

ЛИБИ МАКИНЛИ

Убита от майката на Бишъп? Има снимка на майката на Бишъп и съседка/Картър

Кичур руса коса — може би на Кърби? Откъде го има? Документи на Кейлин Селки/получени с помощта на Бишъп Пише си с Бишъп, докато е в затвора/неизвестен начин. Притежава пистолет.

Чувствала се сигурна в затвора, не отвън

СТИХОВЕ

Понеже за Смъртта да спра не съумях, охотно тя спря да ме Вземе.

Тъй с нея насаме в каретата седях

с Безсмъртието.

Кръговрата на живота и смъртта с вода и лед аз бих сравнил замръзне ли водата — става лед ледът стопи ли се — създава се вода умреш ли — значи пак ще се родиш родиш ли се — обречен си на смърт между водата и леда преграда няма. Красив е и животът, и смъртта.

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад, без полза са стремежите ни пресметливи, наслада просмуква деня от начало до край. От синия океан на смъртта животворната сила като амброзия блика. Животът крие смърт, смъртта таи живот. Тогава има ли място страхът, къде е страхът? Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт! Ден и нощ приливът на Безсмъртието се спуска тук на земята.

Не можеш да си играеш на Господ, без да си се запознал с дявола.

ПОДЧЕРТАНИ ДУМИ

лед вода живот смърт дом страх смърт

Ден трети, 22:16 ч.

Сам извади батерията от телефона и хвърли и двете части в средата на езерото. Водата ги погълна, от средата се надигнаха назъбени вълнички, които затихнаха, поредната тайна под черното одеяло.

— Защо хвърли телефона? Нали му каза къде сме обади се Сара до него.

Детективът коленичи отново на няколко крачки от брега на водата, по пръстите му имаше полепнала пръст. Досега копа.

Пътеката ги отведе на около километър навътре в гората и свърши пред малка полянка, точно както беше описана в дневника. Малка полянка, която гледаше към езерото.

Бишъп беше казал, че водата замръзва през зимата.

Това се оказа лъжа.

Макар че температурите в Южна Каролина падаха под нулата, зимите тук бяха много по-меки, отколкото на север, изобщо не приличаха на тези в Чикаго. Дори ако станеше студено, температурите, изглежда, не се задържаха ниски достатъчно дълго, за да замръзне земята, и определено не толкова, че да замразят голямо количество вода като езеро например. Това не беше от големите, но размерите му със сигурност бяха достатъчни, за да избегне най-лошите последици от студа. Бишъп вероятно го беше описал само за да си помогне да скрие местоположението. Портър не се сещаше за друга причина. Подвеждане.

Коленичи на земята. Сара държеше и двете фенерчета. Лъчите бяха събрани в основата на голям дъб, надвиснал над полянката. Там имаше малка дупка. На Портър не му се наложи да рови много надълбоко. Част дори стърчеше от земята. Привлече погледа на Сара от самото начало.

Бяла метална кутия за обяд, покрита с ръжда.

Портър не очакваше да намери скелета на мъртва котка.

Нито пък тази находка.