Джей Баркер - И пета ще умре

Клеър се обърна към Клозовски.

— Нали каза, че всички фалшиви некролози са пуснати от един и същ компютър? Нещо по проследяването му?

Клозовски не й отговори. Вместо това се взираше в екрана си.

— Клоз?

— А, не. Нищо за проследяването по айпи, но ако този компютър се появи някъде в градския уай-фай, ще го забележа веднага. И май… — той замлъкна и се наведе по-близо.

— Какво има? — попита Клеър.

— Виждам нещо, може и да не е важно. Вероятно просто мозъкът ми търси връзка, която всъщност не съществува — отвърна Клозовски.

Клеър се изправи и отиде до него.

— Изплюй камъчето, Клоз. Преди да ме накараш пак да те ударя.

— Набелязвах местоположенията, откъдето са отвлечени децата и където са намерени телата на картата. Ако прокарам черти да ги свържа, те малко или много се центрират около болницата „Джон X. Строджър Джуниър“.

Наш се наведе да погледне картата.

— Там е работил Рандал Дейвис.

— Застраховки и продажби на лекарства. Предполагам, че и другите ни жертви често са наминавали оттам — каза Клеър. — И Дарлийн Бийл се намира там в момента.

Пул също се наведе.

— Ако се сдобия със списък на служителите, можете ли да ги прокарате през данните от некролозите? Може да извадим късмет и да намерим следващата мишена, преди да се случи нещо ново.

Клоз вече пишеше на клавиатурата.

— О, да, направо съм го започнал.

Наш се изправи и се загледа в дъските.

— Все още пропускаме нещо.

— Какво? — попита Пул.

— Не съм толкова сигурен, че Бишъп върши всичко това сам. Дори ако някак си е получавал помощ от Либи Макинли, това тук е просто прекалено много накуп за един човек. Имаме някакъв по-голям план в действие.

— Може би.

— „Не можеш да си играеш на Господ, без да се запознаеш с дявола“ — прочете на глас Наш. — Дали не се случва и това с тези деца? Убиването им и връщането им от мъртвите? Игра на Господ?

— … с дявола — допълни Клеър.

— Всички стихове са за живота и смъртта. Може би това се опитва да ни каже той — Пул отметна косата си назад. — В последно време успявам само да подремна по малко. Трудно ми е да се съсредоточа.

В този момент телефонът му звънна.

Той го извади от джоба си и погледна към малкото екранче.

Неизвестен номер.

Натисна зелената слушалка.

Преди да обели и дума, отсреща му заговориха първи:

— Франк, обажда се Сам.

Ден трети, 22:14 ч.

Сърцето на Пул заблъска в гърдите. Той остави телефона на заседателната маса и натисна едно копче.

— Сам, в командния център сме с екипа ти. На високоговорител си.

— Не ти се позволява да влизаш в командния център!

— Аз го вкарах, Сам — намеси се Клеър. — Случаят се усложни. Има връзка с Бишъп. Повече от връзка. Той е навсякъде.

Пул се наведе над телефона.

— Къде се намираш? Къде е дневникът?

Чу дишането на Портър от другата страна, но той не отговори.

Пул се спогледа с останалите и пак се обърна към телефона.

— Либи Макинли е мъртва.

Портър не каза нищо.

— Намерихме я вързана за леглото й. Ухо, очите, езикът — в бели кутии, еднакви с тези на другите жертви на Бишъп, Пръстите й бяха отрязани. Измъчвана е била. Цялото й тяло е нарязано.

Когато детективът заговори, сподели с равен и премерен глас.

— Не е бил Бишъп. Той не би убил Либи Макинли, както не би посегнал и на сестра й.

Пул погледна Клозовски.

— Твоят Ай Ти специалист смята, че е била майката на Бишъп. Ще ми се да знам ти какво мислиш.

Портър отново млъкна.

Агентът го чу да говори на някого, приглушено, със закрит телефон, и после се върна към обаждането.

— Сам?

— Ще ти пратя един адрес. Когато пристигнеш, тръгни по просеката в задната част на имота. Обрасла е, но ако внимаваш, ще я намериш, като животинска пътека е. Ще те отведе до езеро. Ще ти трябва екип. И ще искаш да претърсиш езерото… — каза му Портър.

— Къде си, Сам?

— Когато стигнеш до езерото, търси котката.

— Говориш безсмислици, Сам. Ако…

Разговорът прекъсна.

Пул изруга под нос.

Телефонът извибрира и се появи адресът:

Дженкинс Кроул Роуд 12,

Симпсънвил, Южна Каролина

— Явно го е намерил — каза Наш, втренчен в телефона.

— Какво е намерил?

— Домът, в който е роден Бишъп.

— Това не ми харесва — заяви Клеър. — Защо се държи толкова потайно? Не ми прозвуча като него. И на кого говореше?

Клозовски вкара адреса в компютъра си и обърна екрана, за да го видят всички.

— Това е на средата на нищото.