Джей Баркер - И пета ще умре

Вече бяха отворили кутията. В нея имаше плик, хартията — пожълтяла от времето, вързана за малка тетрадка с черна корда. Пликът беше адресиран простичко: За майка.

— Сам, защо изхвърли телефона? — попита пак Сара. Детективът извади пакета от кутията и й го връчи.

— Не се притеснявам, че Пул може да разбере къде съм бил, а по-скоро за да не научи къде отиваме — каза й той.

— Ами Бишъп? Той ти е дал този телефон с причина.

— Трябва да го разтърсим, да прекъснем графика му. Не сме му кукли на конци. Ако не може да ни намери на онзи телефон, ще трябва да потърси някакъв друг начин. Може това да го изкара на светло — отвърна Портър.

Той извади дневника на Бишъп от джоба си и го сложи в кутията, преди да затвори капака и да я зарови с малко пръст, почти скри картинката Хелоу Кити, щампована в ръждивия метал.

Котката на Бишъп.

— Хайде — каза. — Да се махаме оттук.

Ден трети, 22:23 ч.

— Сър, трябва да изпълня тази мисия — сопна се Пул и рязко завъртя волана на джипа си наляво. Подмина четири коли, застинали неподвижно в дясната лента.

Защо има такъв трафик? Дявол да го вземе, почти единайсет вечерта е!

Над него избуча един Боинг 727, оголил корем при приближаването си към летище О'Хеър.

— Трябва да си в принудителен отпуск. Изгуби партньора си днес. Последното място, на което трябва да се намираш, е на полева задача — каза по високоговорителите на джипа специален агент Хърлес.

— Подгответе самолета, сър. Почти на летището съм.

— Трябва да се върнеш, да дойдеш в полевия офис и да изнесеш брифинг, за да назнача някой друг на тази мисия — каза му Хърлес.

Пул си пое дълбоко дъх и се постара да се успокои. Завъртя волана и на косъм се размина с кафяво мицубиши аутлендър, което се опитваше да вземе ляв завой. Шофьорът натисна клаксона и го задържа.

— Според момчетата ти се е обадил от предплатен телефон и най-близката мобилна кула съвпада с данните за местоположението, които ти е дал, така че явно е стоял близо до споменатото от него езеро. Изтеглих сателитни снимки, но не се вижда кой знае какво. Короните на дърветата са гъсти, не се различава какво става на земята. Това е странно…

— Кое?

— Телефонът е предплатен, купен и активиран в Ню Орлиънс — каза Хърлес, с равен глас, звучеше, все едно чете текст.

— Ню Орлиънс? Да не е някаква грешка?

Бишъп беше в Чикаго само преди няколко часа. Портър — в Грийнвил, Южна Каролина, насред нищото.

— Сигналът е прекъснал веднага след като ти е затворил. Вероятно е извадил батерията, за да избегне проследяване. Я пак ми обясни. Какво ти каза Портър?

Пул повтори разговора отново, дума по дума.

— Това не ми харесва. Портър е като дяволски жокер! — каза Хърлес, когато свърши. — Ако работи с Бишъп, това като нищо може да е димна завеса.

— Мисля, че Либи Макинли в определен смисъл е ключът към всичко — или поне към залавянето на Бишъп. Портър знае повече, отколкото ни казва, но не ни е насочил в грешна посока. Щом твърди, че трябва да претърсим езеро в Южна Каролина, според мен се налага да му вярваме. Екипът още обработва двете къщи на предишното местопроизшествие, така че нямаме какво друго да правим в момента. Трябва да довърша задачата! Моля ви, разрешете излитане!

Пул пое по изхода за летището от Кенеди и последва знаците към хангарите на наземните оператори, където стояха чартърните и частните самолети.

— Бишъп по някакъв начин си е комуникирал с Либи Макинли, докато тя е била в корекционния център Стейтсвил. Трябва да разберем по какъв начин и как й е помогнал да се снабди с фалшиви документи. Ако го открием, ще постигнем стъпка напред. Ще тръгна по трохите на Портър и ще направим още една стъпка. Задръжте за секунда, сър…

Пул спря пред караулката и показа картата си на пазача. При вида на униформата му му хрумна нова идея.

— Бих проверил охраната в затвора, сър, всички служители. Това трябва да е начинът. Поща, телефони и електроника са под постоянно наблюдение. Така остава само човешкият елемент.

Пазачът му връчи клипборд, показа му един ред и Пул се подписа. След това мъжът му посочи паркинга отдясно и изрече тихичко:

— Паркирайте където си харесате.

Агентът кимна и спря джипа на празно място до малка федерална сграда, която си деляха от Вътрешни работи, ФБР и Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.

Изключи автоматика от скорост.

— Пристигнах, сър. Как желаете да продължа?