Джей Баркер - И пета ще умре

Спрях да потупвам с крак. Изобщо не бях осъзнал, че го мърдам.

Нямаше да го правя повече.

Докторът повдигна връхчето на химикалката към устните си, втренчил поглед в мен, после си записа нещо.

— Понеже мина седмица, вече си преживял най-тежките ефекти. Не виждам причини към момента да, започваш отново с лекарството. Ако изпиташ желание да го пиеш, ще ми кажеш, нали? Можем да прегледаме употребата му заедно?

Не исках да кимна, но все пак го сторих.

Пак същата усмивка — тънка, само в ъгълчетата на устните.

— Готов ли си да говориш за пожара, Ансън?

Той видя крака ми да подскача, преди да успея да го спра. Сложих длан на коляното си.

— Знаеш ли колко трупа са намерили вътре в къщата?

Нямаше да оставя крака си да потропва.

— Три. Поддържам връзка с местните власти, откакто ни посещаваш, и те все още не са успели да идентифицират както е редно дори един от тях. Понеже труповете са били изгорени наистина зле, работят със зъбните отпечатъци. Но без да имат с какво да ги сравнят, доста се затрудняват. Чакат да се случи едно от двете: или някой да бъде обявен за изчезнал и сравнението на зъболекарския картон да доведе до съвпадение, или ти да ни осигуриш информация, която да доведе до разпознаване. Властите смятат, че ти знаеш кой са тези хора. Много им се иска да поговорят с теб за това, но тъй като си малолетен и в момента под мои грижи, не им е разрешено да го направят. Положението може да се промени, разбира се — достатъчно е да подпиша няколко бланки и ще могат да долетят право тук и да те отведат някъде, където да се опиташ да те разприказват Не си представям подобно място да е приятно и определено не бих искал да видя подобно нещо да се случва на млад човек като теб, но не съм в състояние да сдържам вълците до безкрайност. Знаеш ли какво е окръжен прокурор, Ансън?

Знаех какво е окръжен прокурор. Те се появяваха достатъчно често в комиксите ми, но не бих му го споделил. Нямах намерение да му казвам нищо.

— Някой от пострадалите баща ти ли е, Ансън?

Кракът ми не потрепна. Докторът ме следеше, както орел — мишка.

— И трите, намерени в къщата ти трупа са на мъже. Според полицията баща ти не се е появявал на работа от пожара насам. Това ги навежда на мисълта, че може да е загинал в огъня. Загрижени са и за майка ти. Изглежда, и тя е изчезнала. Всъщност са много притеснени. Според мен подозират, че тя е запалила пожара. Къщата е била покрита със запалително вещество, най-вероятно бензин. От това, което ми казаха, съдя, че е била направо напоена. Някой много се е постарал. Родителите ти разбираха ли се? Майка ти имаше ли причини да нарани баща ти? Той нараняваше ли я? Биеше ли я?

— Татко никога не би вдигнал ръка на майка.

Не исках да говоря. Знаех, че не бива, но не бих позволил някой да каже лоши думи за татко. Нито този човек, нито някой друг.

— Но баща ти е бил в къщата, когато е изгоряла, нали?

— Не знам. Бях при езерото.

Докторът си сложи очилата и ги намести на носа си.

— Казал си на пожарникарите и после на полицаите, че си ловял риба при езерото от часове и си се прибрал, когато си видял дима, но не си носил нито кутия със стръв, нито въдица и те не са открили такива при езерото, за да докажат, че си имал. Смятат, че си излъгал.

— Аз не лъжа.

— Излъга ме за лекарството си. Излъга за халоперидола, много сериозно лекарство.

— Това не беше лъжа, беше просто леко послъгване.

— Каква е разликата между лъжа и послъгване, Ансън?

Кракът ми подскочи, но само веднъж.

— Знаеш ли къде е отишла майка ти, Ансън? След като е запалила пожара, който е убил баща ти?

Майка не беше убила баща ми и не беше подпалила нищо. Исках да му го кажа. Исках да го изкрещя. Исках да изскоча от този стол, да взема химикалката на доктора и да я забия дълбоко във врата му и да гледам кръвта да блика по целия му мохерен пуловер и снимките с изкуствените усмивки на стената. Не го направих обаче. Не казах нищо.

— Майчиният инстинкт да защитава потомството си е сред най-силните, известни на човечеството. Баща ти нараняваше ли те? Докосваше ли те по лош начин? Затова ли тя искаше да е мъртъв?

— Татко също не би ме наранил.

— Прегледаха те в болницата, преди да дойдеш тук, и не откриха следи от насилие, така че, предполагам, това е вярно. За нещастие, не знам колко щателен е бил прегледът. Налага се да вярвам, че е бил. Екипът ми би направил всичко основно, но са те отвели в окръжната болница и не мога да гарантирам за уменията и способностите на хора, които работят на подобно място. Някои такива заведения са направо варварски, все едно влизаш в палатков лагер от Третия свят.