Джей Баркер - И пета ще умре

— Хвърлях камъчета.

— Какво?

— Не съм казвал на пожарникарите и полицаите, че съм ловил риба. Хвърлях камъчета в езерото. Обичам да правя жабки.

— Нищо подобно не си казал според полицейския доклад, Ансън. Лъжите и измислиците са лошо нещо и не искаш да си играеш с мен, нали.

— Докладът греши.

Докторът си свали очилата, проследих ги как падат и увисват на шията му.

Прозорците на кабинета му нямаха решетки. Започна да вали.

— Къде си ходил на училище, Ансън?

— Майка ме обучаваше вкъщи.

— Наистина ли? Много интересно.

— Защо?

— Помниш ли тестовете, които направи втория си ден? Получил си много високи резултати на всичките.

— Обичам тестове. Забавни са.

— Майка ти трябва да е много интелигентна жена. С какво си изкарва хляба?

— Казах ви вече. В издателския бизнес е.

Докторът драскаше по бележките си, но не сведе поглед надолу.

— Вече ми го каза, но няма никакви следи от нейна заетост нито в последно време, нито изобщо. Родителите ти са попълвали общи данъчни декларации и майка ти не е посочвала в тях заетост. Данъчните направиха подробно търсене по молба на окръжния прокурор, който споменах по-рано. Този човек е същински булдог и си умира за възможността да поговори с теб за майка ти.

— Не знам къде е тя.

— Не те ли притеснява, че те е оставила? Тези защитни инстинкти, които споменах, предполагам, че би било ужасно трудно за една майка да зареже единственото си дете и напълно да прекъсне връзката с него, просто да го отпише, все едно не съществува, да го захвърли като последен боклук. Не съм сигурен какво би принудило една жена да го стори. Според теб какво я е накарало толкова да те мрази?

Този път, когато кракът ми започна да подскача, не го спрях. Вместо това зяпах дъжда навън.

Ден четвърти, 4:38 ч.

Малко след един през нощта Пул кацна на международното летище Грийнбърг-Спартанбърг. На пистата го чакаше черно субаро форестър с федерални номера, карано от специален агент Робърт Грейнджър. Очите му бяха зачервени и с торбички.

Подаде ръка и надвика воя на двигателите на самолета, които още спираха.

— Ти сигурно си Франк. Добре дошъл в Южна Каролина.

Пул предположи, че новият му познат е около петдесетте само защото специален агент Хърлес беше на петдесет и четири и спомена, че се познават от академията. Но Грейнджър изглеждаше много по-възрастен от петдесет и четири. Ако Пул го беше срещнал на улицата, като нищо щеше да му добави цяло десетилетие отгоре. Едър и плешив, той носеше дебели очила и бухнала козя брадичка. Пул го сметна за странно, понеже правилата на ФБР не позволяваха лицево окосмяване, като изключим мустаци. Правилата на Юга сигурно бяха по-небрежни.

Грейнджър му посочи към вратата откъм пътника и двамата се качиха в колата. Вече се отдалечаваха от самолета, преди Пул да си закопчае колана. Грейнджър Махна на караулката, преди да мине през нея и да излезе на магистралата.

— У4М, значи, а? Тук, при нас?

— Все още е в Чикаго, както смятаме, но очевидно това езеро е свързано по някакъв начин с него — каза му Пул.

— Отне известно време, но накрая се свързах с шериф Банистър малко след полунощ. Шериф Хана Банистър, така да знаеш. Ще ти хареса, направо е като фойерверк. Шериф в Симпсънвил е през последните поне двайсет години, никой не се кандидатира срещу нея, което на местните им допада. Наоколо няма кой знае колко хора и те не си падат по промените. Тя каза, че имала двама опитни водолази в града. Аз имам трима в Шарлът, така че ги събрахме всичките и ги пратихме право на езерото ти. Тя е запозната с имота, каза, че е изоставен, откакто пожар унищожил голямата къща. Там има и каравана, която собствениците давали под наем. Тийнейджърите днес я използват за онова, с което се занимават на тяхната възраст. Съдейки по думите й, няма много за гледане.

— Водолазите могат ли да работят в тъмното?

Грейнджър се приведе над волана и задмина един бавно движещ се камион.

— Това, изглежда, не безпокои моите хора. Те се хващат за всяка възможност да се пъхнат във водата.

— Колко е далеч това нещо?

Грейнджър погледна джипиеса на телефона си.

— На около трийсет минути оттам сме. Изглежда, местенцето е натикано накрай света.

Два часа по-късно Пул стоеше на брега на езерото и гледаше водолазите, а Грейнджър и шериф Банистър (която наистина се оказа същински фойерверк) лаеха заповеди на екипите си.