Джей Баркер - И пета ще умре

В далечината бръмчеше генератор, кабели като змии се усукваха в различни посоки. Големи прожектори се издигаха на ръба на езерото и ярките им лъчи озаряваха черната вода.

Една от водолазите изплува и вдигна ръка.

— Намерих още един! На десетина метра, точно под мен. Вързала съм въже за него и сега надувам балон! — извади малък спрей от колана си и натисна копчето му. Той изпука и пусна самонадуващ се, ярко оранжев балон. Водолазът върза въжето, което държеше в другата си ръка за основата му, и го пусна да се люлее над водата.

— Мили боже, колко станаха дотук? — попита Банистър някъде иззад Пул.

Той се обърна надясно към черните чували за трупове, наредени на брега.

— Четири. С този стават четири.

— Цяло тяло или части? — извика на водолаза Грейнджър.

— Цяло — водолазът отново лапна мундщука си и изчезна под повърхността, а лъчът на силното му фенерче бързо избледня в дълбините.

Намериха и малки торби за боклук, съдържащи човешки останки, всичко шест броя до момента. Бяха отворили само една, в нея намериха кост от крак. Всички други, докато още се намираха под повърхността, внимателно поставиха в прозрачни найлонови торбички и така ги вдигнаха и прибраха в пластмасови кофи в опит да не замърсяват съдържанието и да съхранят находките. Щяха да ги отворят в кабинета на съдебния лекар във федералната сграда в Шарлът. Шериф Банистър не се опита да оспорва прехвърлянето на юрисдикцията на Пул и Грейнджър. Случващото се тук очевидно надхвърляше ресурсите на службата й.

Пул стисна длани. Студът тук определено отстъпваше на чикагския, но въздухът около езерото беше хаплив и студен. Шериф Банистър стоеше зад него, лъчът на фенерчето й сочеше към подножието на едно от големите дървета.

— Агент Пул? Май ви намерих котката.

Когато стигнеш до езерото, търси котката.

Той отиде до нея и проследи лъча на фенерчето й.

В основата на дъба беше заровена ръждива метална кутия. Пул беше обиколил цялата околност на езерото още при идването си, изучаваше земята за всякакви следи от котка. Очакваше да намери онова, за което Портър говореше, близо до брега, но после се натъкнаха на първия труп и той забрави напълно котката. Тази се намираше на около три метра по-навътре от водата, скрита в дърветата.

Пул се наведе и бръсна пръстта от повърхността й.

Хелоу Кити.

— Сладко — обърна се той към шерифа. — Случайно да имате ръкавици?

— Заповядайте — тя издърпа чифт латексови ръкавици от джоба на якето си и му ги връчи. Кичур от побеляващата й руса коса беше изпаднал от конската й опашка. Тя дръпна гуменото ластиче, което я придържаше на място, усука косата си в една стегната опашка и върна ластичето на място. Направи го с една ръка — в другата още държеше фенерчето, насочено към кутията за обяд, и тя не трепна.

Пул се зачуди дали шерифът се справя и с оръжието със същата сръчност и дали някога е имала причина да го вади по работа.

— Намерих още един! — разнесе се нов вик откъм езерото.

Станаха пет.

Грейнджър се приближи и лъчът на фенерчето му се присъедини към този на Банистър.

— Това ли е? Какво се опитваше да намериш?

Пул Откопча ръждивата метална кукичка отпред на кутията и отвори капака. Отвътре срещу него надзърна дневникът.

— Ще трябва да видя имотния регистър, както и данъчния — какво се води за това място, както и за къщите, които подминахме по пътя.

Банистър се наведе и дъхът й изригна като облак в студения въздух.

— Пазят се в общината. Ще звънна един телефон да събудя този-онзи.

Флуоресцентните лампи бръмчаха като милион пчели, скрити някъде в тавана, студената светлина се стичаше надолу като съсипания им мед. Опитах се да Не обръщам внимание на звука, открих, че не мога, и отпуснах обратно глава на тънката възглавница, която ми бяха дали.

Стаята ми беше само около три метра широка и три и половина дълга. Наричаха я моя и аз приемах определението, макар че подсъзнанието ми шепнеше, че е по-скоро килия. Стаите не се заключваха всеки път, когато влезеш вътре. Стаите имаха прозорци, които се отваряха. В моята това не беше така.

През първата ми нощ тук се събудих по никое време и изпълзях от леглото си да ползвам тоалетна. Още щом стъпих бос на пода, предполагам, осъзнах, че нещо не е наред, но едва когато стигнах до мястото, на което би трябвало да се намира тоалетната ми, се събудих изцяло и осъзнах, че изобщо не съм си вкъщи, а на някакво чуждо място.