Джей Баркер - И пета ще умре

Сара не откъсваше поглед от телефона.

— Опитай пак, сигналът се появи.

Портър: Бишъп?

Съобщението не е доставено!

Портър натисна малката червена връзка, на която пишеше „Опитай отново“.

Съобщението не е доставено!

Отново.

Съобщението не е доставено!

— Какво, по дяволите, означава това? — намръщи се Портър.

— Може да е извадил батерията — отвърна Сара. — Или е хвърлил телефона в езеро… — и се обърна към детектива. — Толкова по въпроса за разстройването му. Не го забавихме с нищо.

Портър разгледа пак съобщенията. Когато стигна до снимката на момичетата, стомахът му се преобърна.

Ден четвърти, 7:57 ч.

— Имаме още час, докато отворят за посетители — обърна се към Сара Уернър Портър от мястото на пътника в беемвето.

От летището се упътиха право към затвора.

Той нямаше избор.

Знаеше го.

— Ще бъде окована — увери го Сара. — Не може да избяга. Просто я дръж плътно до себе си и когато знаеш, че момичетата са в безопасност, я върни обратно в ареста. Технически тя е под твоя опека. Може би да я оковеш към себе си? Не правят ли така ченгетата? Дявол да го вземе, нямам представа…

Десетина секунди след като връзката с Бишъп прекъсна Сара получи имейл от затвора, автоматично послание, което твърдеше, че документацията относно затворник № 2138 е била получена и обработена, с приложени двайсет страници подготвена информация относно предаването на затворник на попечител и отговорностите му.

Портър се опита да се обади на номера, който Бишъп използва за съобщенията, и се натъкна на запис:

— Номерът, на който се обаждате, вече не се обслужва или е изключен. Моля, проверете…

Беше чувал съобщението и преди. Затвори.

— Колко пари са ти останали? — попита Сара.

Портър въздъхна и потупа вътрешния джоб на якето си.

— Две хиляди триста и дванайсет долара.

Тя паркира насред паркинга и обърна колата към посетителския вход.

— Отварят в девет за редовите посетители, но адвокатите могат да влизат по всяко време след осем.

— Трябва да го направя сам — възрази Портър. — И без друго съм загазил. Няма причина и ти да се забъркваш във всичко това.

— О, мисля, че към този момент съм забъркана достатъчно и надълбоко.

— Това е бягство от затвора. Ще те има на камерите. Или най-малкото ще ти вземат правата.

— Ужасни речи за надъхване изнасяш!

— Не ти трябва да си захвърляш живота си заради дреболия…

Сара въздъхна.

— Бишъп беше ясен. Каза, че и двамата трябва да влезем, така че влизаме и двамата. Просто първо трябва да спра да се потя.

— Потиш ли се? Студено е.

— Вероятно е свързано с треперенето, което също бих искала да спре.

Наистина трепереше. Портър проследи как ръката й нервно подскача на волана.

— Ще вляза сам. Мамка му на Бишъп, той е…

Сара изключи двигателя и излезе през вратата, преди той да си довърши мисълта.

— Да вървим, детективе.

— По дяволите — промърмори Портър. Взе ножа на Бишъп и медальона на Либи, хвърли и двете в жабката, после си разкопча колана и хукна след адвокатката.

В този ранен час центърът за посетители беше съвсем пуст. Както и предишния път, надзирател поиска шофьорската книжка на Портър, след това го помоли да си свали колана и връзките. Той ги постави в едно от шкафчетата, заедно с портфейла си и якето, парите — все така във вътрешния джоб. Надзирателят затвори малката вратичка и му връчи ключа. След това го претърсиха и го прегледаха с ръчен детектор за метал. След приключването на процедурата той излезе в съседния коридор. Сара се присъедини към него малко по-късно.

— А сега какво? — попита Портър.

Като че в отговор на въпроса му металната врата до тях избръмча и се отвори. Друг надзирател премина през нея и тя се затвори. Уейднър. Говореше по мобилния телефон. Вдигна пръст и им кимна. Когато приключи разговора, ги пусна в малко фоайе.

— Изчакайте тук, моля!

Всеки път, когато в коридора избръмчаваше врата, сърцето на Портър подскачаше в гърдите му.

Това се повтори пет пъти, преди Уейднър да се върне с двама други надзиратели подире си. Между тях се тътреше Джейн Доу с ръце и крака в окови.

Уейднър извади клипборд и го връчи на Портър.

— Подпишете тук и тук, моля!

Детективът усещаше погледа на затворничката да изгаря слепоочието му, докато изписваше името си.

— Това е пропуск за един ден. Върнете я тук не по-късно от пет вечерта. Оковите не трябва да се свалят в никакъв случай. Тя носи проследяващо устройство на глезена и не може да напуска окръг Орлиънс. Ако го направи, ще нарушите съдебната заповед.