Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— И тогава нещата се усложнили — отбеляза италианката. — Исус е казал, че е Син Божи, а това било богохулство, което се наказвало със смърт. Затова го екзекутирали.

Историкът направи гримаса.

— Не се е случило точно така — поправи я той. — Вярно е, че това е версията в евангелията. Марко описва този важен диалог между първосвещеника и Исус по време на процеса в 14 глава, стихове 61-64: „Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт“.

— Точно така — настоя Валентина. — Богохулството му е донесло смъртната присъда.

Томаш поклати глава.

— Не е възможно — каза той. — Първо, никой от апостолите не е присъствал на процеса. Всичко, което те знаели, било от хорските приказки. Второ, твърдението на един човек, че самият той е Месия, не представлява богохулство, наказвано със смърт. Трето и много по-важно, наказанието за богохулство било пребиване с камъни. Само че Исус не е убит с камъни, нали?

Инспекторката от Криминалната полиция показа разпятието на шията си.

— Бил е разпънат на кръст, добре знаете.

— Ето оттук произтича трудността на проблема: Исус е бил разпънат на кръст. Разпятието е римска форма на екзекуция, а не юдейска. Било запазено за враговете на римляните. — Томаш посочи разпятието на събеседницата си. — Щом Исус е бил разпънат на кръст, това означава, че не е бил убит за богохулство, а защото римляните го считали за заплаха. Евангелие от Марко, 15:25-26, ни дава малко сведения: „Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски“. Тоест те решили, че титлата юдейски цар е предизвикателство към властта на Цезар, единствения, който можел да се нарича монарх на Юдея. Ето затова Исус бил екзекутиран! Защото римляните си мислели, че той оскърбява Цезар.

— О, разбирам.

Те тръгнаха отново към жилищната част на хотела.

Томаш отвори Библията и се спря под една улична лампа, за да може да прочете текста.

— Да видим как Марко описва смъртта на Исус в 15 глава, стихове 37–38 — каза той. — „А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две от горе до долу“. — Той вдигна поглед към събеседницата си. — Храмовата завеса се раздра? За каква завеса говори Марко?

— Завесата, която отделяла Светая светих, предполагам.

— Правилно предполагате. Сега следва най-важният въпрос: защо Марко е свързал смъртта на Исус с момента, в който тази завеса се е раздрала?

Устните на Валентна се извиха в дъга, изразявайки пълно неведение.

— Не знам.

— Отговорът ни е даден в Евангелие от Йоан. В стих 29 от Първа глава авторът описва срещата между Йоан Кръстител и Исус така: „На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“. — Историкът вдигна очи и се взря в италианката. — Разбрахте ли?

— Хммм… не.

Почти обезсърчен, Томаш си пое дъх. След всичко, което беше разказал, оставаше само да свърже точките.

— Свещениците принасят в жертва агне, за да изкупят своите грехове и греховете на всички юдеи и така всички да бъдат спасени. Исус умира на Пасха. Йоан нарича Исус „Агнец Божий, Който взима върху Си греха на света“…

Инспекторката от Криминалната полиция ококори очи.

— Сега разбирам!

— Онова, което евангелистите ни казват, е, че Исус е Агнецът на човечеството! Със смъртта си той е изкупил греховете на всички хора, така както жертвените агнета изкупват греховете на юдеите. Това и само това е смисълът на думите, че смъртта на Исус означава спасението на всички нас. Тълкуването на тази смърт може да бъде направено само в рамките на юдейската религия. Ако излезем от юдаизма, както направихме, смъртта му като акт на спасение губи смисъл.

— Да, сега всичко е ясно! — възкликна тя. Поколеба се. — Ами завесата на Светая светих? Как се появява в историята?

— Това е другият много важен пример от теологията, който може да бъде разбран само в рамките на юдаизма — обясни историкът. — Завесата разделяла Светая светих от другите помещения в Храма. Тоест разделяла бог от неговите деца. И божието опрощение се получавало само когато първосвещеникът минавал зад завесата и влизал в помещението, за да направи жертвоприношение. Но чрез смъртта си Исус се превърнал в божи агнец. Когато Марко казва, че завесата се раздрала точно в момента на смъртта на Исус, той твърди, че в този миг между бог и неговите деца престанало да има преграда. Унищожаването на завесата означава, че бог е станал достъпен не само чрез жертвоприношенията в Храма. Смъртта на Исус донесла изкупление на всички хора на земята.