Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Ами… гневи се е по-объркващата дума.

— Proclivi scriptioni praestat ardua — изрецитира той, — по-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Елементарен принцип за исторически анализ на документи. По-вероятно е някой копист да е заменил разгневи се със смили се , отколкото обратното. Щом копистът е запазил думата разгневи се , макар че е объркваща, то е защото вероятно именно нея е използвал авторът на Евангелие от Марко в оригинал. Не можем да сме сигурни, разбира се, но тази хипотеза се подкрепя от факта, че Матей и Лука преписали дума по дума същия откъс от Марко, без обаче да споменават реакцията на Исус. Те не казват дали Исус се е смилил, или се е разгневил. Пропускат реакцията. Това показва, че те вероятно не са харесали думата, първоначално използвана от Марко, за да опише реакцията на Исус към прокажения. Ако думата е била смили се , няма причина Лука и Матей да се заблудят и да я премахнат. Но ако думата е била разгневи се , вече става ясно защо са я пропуснали. — Томаш затвори книгата. — А и това не е единственият момент, в който Исус се гневи. Достатъчно е да си спомним гнева, който го завладява при посещението му в Храма например. Епизод, подробно описан в евангелията.

Арни Гросман погледна часовника си. Давайки си сметка за късния час, той се плесна по бедрата и се наведе напред в опит да се изправи.

— Е, късно е вече, приятели мои! — каза той, докато бавно се изправяше на крака. — Мислите ли, че ще можем да продължим този разговор на вечеря? — Той посочи Томаш. — Още не сте отговорили на въпроса ми защо сикариите са оставяли загадки близо до телата на жертвите си.

Валентина и Томаш също станаха. Историкът сви рамене и посочи италианката.

— Мога да отговоря директно на въпроса ви — отвърна той. — Проблемът е, че тя няма да разбере отговора, ако преди това не е наясно с някои неща.

— Аз? — учуди се инспекторката от Криминалната полиция. — Значи причината е в мен?

Томаш я игнорира и се обърна към израелеца.

— Вървете в ресторанта — каза. — Аз ще отида до стаята да се преоблека и веднага след това ще дойда.

— Аз също — побърза да каже Валентина, вземайки дамската си чанта. Тя посочи Томаш. — Надявам се, че по пътя ще отговорите на въпроса ми.

— Кой от всички?

— Щом християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди за Писанието — припомни му тя, — тогава на какво се основава?

Томаш посочи към малкото разпятие, което Валентина носеше на шията си.

— Основава се на смъртта на Исус.

Италианката интуитивно вдигна ръка към шията си и докосна малкото разпятие.

— На смъртта? Простете, но това е само един аспект на християнството.

Преди да се обърне към вратата на фоайето и да се отправи към стаята си, историкът отговори:

— Смъртта на Исус, драга, е всичко.

Нощта над Йерусалим беше топла и суха, не се усещаше и полъх, който да раздвижи въздуха. Томаш и Валентина излязоха от фоайето на „Америкън Колъни“ на алеята, собственост на хотела, и се огледаха за жълтите светлини на жилищната част. Стаите се намираха от другата страна на алеята, сред градината.

— Не разбирам думите ви — отбеляза тя. — Смъртта на Исус е всичко? Какво означава това?

Томаш вдигна поглед към небето, за да се полюбува на милиардите звезди, обсипали дълбокия мрак като диамантен прах, разпръснат по черно кадифе.

— Сигурно сте чували свещениците да казват на службата, че Исус е загинал, за да ни спаси.

— Да, разбира се. Кой не го е чувал?

Историкът присви очи, за да подсили значението на следващия си въпрос.

— Да ни спаси от какво?

— Ами… да ни спаси от… от… от всичко.

— Кое всичко?

— От злото, от греховете…

— В такъв случай Исус е умрял на кръста, а ние сме били спасени от злото и греховете, така ли?

Погледът на Валентина смутено шареше из пространството наоколо, сякаш търсеше отговора в някое ъгълче на тъмната улица.

— Искам да кажа… да, така мисля.

— Значи вече на света няма злини? Нито грехове?

— Е… разбира се, че има. Все още има.

— Но нали Исус е умрял, за да ни спаси от злото и от греховете?

Италианката въздъхна тежко и се сви като балон, чийто въздух внезапно е бил изпуснат.

— О, откъде да знам! — предаде се тя. — Каква бъркотия.

Доволен от ефекта на демонстрацията, която беше замислил, Томаш прекоси алеята.

— Историята, че Исус се с родил, за да ни спаси, винаги ме е обърквала — призна той. — Всеки път, когато чувах това в църквата, се питах: умрял е, за да ме спаси? Да ме спаси от какво? Тази идея за мен нямаше никакъв смисъл, беше просто един от онези загадъчни изрази от катехизиса 85 85 Думата идва от гръцки и означава „обучение“. Представлява кратко изложение на християнското учение чрез въпроси и отговори. — Б.пр. , които повтарях, без да разбирам. — Той сведе поглед към Библията, която държеше в ръка. — Едва когато започнах да изучавам юдаизма, проумях какво означава това.