Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Така ли? — учуди се Валентина. — Отговорът в юдаизма ли се крие?

— Драга, всичко, което се отнася до живота и смъртта на Исус, има връзка с юдаизма — обобщи той. — Всичко.

— Но в какъв смисъл?

Изкачиха стъпалата, които водеха до книжарницата на хотела. На малката витрина се виждаше туристически пътеводител, на чиято корица беше изрисуван Йерусалимският храм.

— Виждате ли Храма? — попита Томаш, сочейки илюстрацията. — Юдеите вярвали, че храмът е мястото, където най-силно се усеща физическото присъствие на бог. И по-специално в тази част. — Той посочи едно помещение в центъра на религиозния комплекс.

— Смятали, че тази зала е най-свещеното място, и я наричали Светая светих. В нея се пазел Кивотът, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, които бог връчил на Мойсей. Залата била отделена със завеси и никой не можел да влиза там, с изключение на първосвещеника, който влизал в Светая светих, за да извърши жертвоприношение в един-единствен ден в годината, на празника Йом Кипур, Деня на изкуплението. В Двора на свещениците, наречен Вътрешен двор, също имало олтар за жертвоприношения. Юдеите извършвали пет вида жертвоприношения: всесъжение, хлебно приношение, приношение за грях, приношение за вина (неволен грях) и примирителна жертва. Само една от жертвите била безкръвна — хлебното приношение; при всички други принасяли в жертва животни. Единственото място за жертвоприношения в цяла Юдея бил Йерусалимският храм. Тъй като много от поклонниците идвали отдалеч и било неудобно да водят животни по време на цялото пътуване, за да ги принесат в жертва в Йерусалим, предпочитали да ги купуват от сергиите пред портите на Храма. Било по-практично. Но с какви пари? Римските монети не се приемали, тъй като върху тях бил изсечен образът на Цезар, а това се считало за оскърбление към божието могъщество. Затова била създадена Храмова монета. Поклонниците носели римски монети, разменяли ги за Храмови и с тях купували животни.

— Интересни обичаи — отбеляза италианката, без да разбира смисъла на това обяснение. — И какво?

— Нека да се върнем две хиляди години назад — предложи историкът. — Исус и неговите последователи — всички юдеи — се отправили към Йерусалим в навечерието на Пасха. Защо идвали тук? За да участват в церемониите за празника, разбира се. Но Исус бил, казвам това, без да влагам обиден смисъл, един провинциален проповедник.

Валентина възмутено завъртя очи.

— Пак вашите…

— Сериозно! Той е идвал от провинцията! Ако внимателно прочетете евангелията, ще видите, че Исус е прекарал целия си живот в Галилея. Селищата, които посещавал, били провинциални селца, като Капернаум, Коразим, Витсаида и други подобни, обитавани от необразовани хора. Не ходел в големите градове. Двата най-големи града в Галилея — Сепфорис и Тивериада, дори не се споменават в Новия завет!

— Разбрах. Продължавайте.

— Дотолкова, че когато видял обмяната на пари и търговията с жертвени животни на входа на Храма, Исус се наскърбил. Сметнал, че се извършват никакви сделки за сметка на бог. — Тонът му се промени, сякаш се канеше да вметне нещо важно. — Което всъщност било истина, въпреки че било много по-практично, отколкото хората да са принудени да вървят стотици километри, водейки животни след себе си. Но много юдеи не одобрявали този бизнес. Ръкописите от Мъртво море разкриват, че есеите, принадлежащи към друга юдейска общност, смятали, че Храмът бил корумпиран. Това означава, че критиките на тази практика били нещо нормално за юдеите. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — Като видял пазара, разположен там, какво направил Исус? Възнегодувал, съборил няколко кутии с монети и кафези с гълъби, които се продавали за жертвоприношение, и изрекъл няколко заплахи. Вероятно някой от учениците му е казал, че той е цар на юдеите, за да придаде значимост на протеста. Възможно е и самият Исус да е предсказал, че тази практика един ден ще накара бог да разруши Храма. Не било нещо кой знае какво, но все пак достатъчно, за да привлече вниманието на властите. Йерусалим бил пълен с хора и всеки скандал би могъл да прерасне във всеобщ бунт, което първосвещеникът и римляните по разбираеми причини искали да избегнат на всяка цена.

— Затова заповядали да го арестуват.

— Сигурно са му задали няколко въпроса и заключили, че си имат работа с един от онези смахнати типове, които винаги създават проблеми. По-добре било да предотвратят евентуални безредици по време на празника Пасха. Затворили го и го осъдили по бързата процедура, както било по закон.