Гордън Кембъл - Без свидетели

– Дани му се нахвърлил като озверял – каза гордо Дребния. – А онзи направо се насрал.

– О, боже! – въздъхна Ан Хейстингс.

– Наложило се петима каубои да ги разтърват. Уплашили се, че Дани ще го убие.

– Господи! – извика Ан.

– Морган излязъл от бара и тръгнал нанякъде с колата – продължи Дребния. – Някой се обадил на ченгетата, а те го открили пред Луърс Билдинг. Бил паркирал там, изгубил съзнание. Предполагат, че е спрял някъде по пътя и се е напил до неузнаваемост. Със сигурност не е могъл да се сбие отново, не и в състоянието, в което се намира сега.

Дребния ми показа книгата с арестите.

– Само шофиране в нетрезво състояние?

– Гънар Тюд го е арестувал – каза Дребния. – Знаете ли кой е той?

– Не.

– Е, Дани го познава. А Гънар познава мъжа от Гилбърт. Засега Дани е обвинен само в шофиране в нетрезво състояние, но не мога да го пусна без съдебна заповед. Донесете ми заповед от който и да е съдия и аз ще се погрижа да го освободят веднага. Знам, че имате нужда от него.

– Бих могъл да отида при съдия Фелпс утре сутринта и да го помоля за отлагане на делото, докато Морган излезе под гаранция.

– Успех! – каза Ан саркастично.

– Това пък какво означава?

– Ако съдебните заседатели присъстват в залата, съдията най-вероятно ще те накара да произнесеш заключителната реч.

– О, стига.

– Ти какво очакваш? Да те чакат цял ден само защото има вероятност да измъкнеш Морган?

– Господи! – въздъхнах. – Дори не ми е смешно.

– А какво ще си помисли Ферис Едингтън, ако ти държиш заключителната реч, при положение че той иска Дан Морган и си плаща за него?

– Ферис да върви по дяволите! Как бих се почувствал аз, ако осъдят Миранда?

– Да отидем в кантората. Оттам ще се обадиш на съдията, за да му обясниш какво се е случило. Може би ще се съгласи да издаде заповед.

– Каква заповед?

– Заповед, с която да издействаме освобождаването на Морган.

– Но часът е три през нощта!

– Нима предпочиташ да започнеш с подготовката на заключителната си реч?

– Да тръгваме!

– По-добре първо звънни на Макс Хаузър – посъветва ме Ан. – Той представлява прокуратурата. Накарай го да каже на съдията, че не възразява срещу освобождаването на Дан. Така ще си свършил три четвърти от работата.

Ядът на Хаузър от събуждането в този ранен час се изпари, когато научи причината за моето обаждане. Въпреки това Хаузър отказа да ни помогне.

– Как смеете да очаквате, че бих съдействал за неговото освобождаване? Дори не съм запознат с подробностите около извършеното престъпление.

– О, стига! – извиках. – Наистина ли смятате, че няма да го пуснат? Мислите, че Дан Морган ще се провали заради едно дребно нарушение на закона?

– А защо вие не произнесете заключителната реч, мистър Маккензи? – попита Хаузър. – Морган и без това ми изглежда малко пренапрегнат. Вероятно ще свършите по-добра работа от него. Сам забелязахте погледите на съдебните заседатели, когато научиха, че Морган вече е доказал невинността на Рита. Видяхте как го гледат. Те ще я осъдят, независимо какво ще каже Морган. Може и да е добър, но не чак толкова.

Втренчих се безмълвно в слушалката, докато Ан не я грабна от ръцете ми.

– Слушайте, Хаузър – изкрещя тя. – Когато се обадим на съдията, да ви включим ли в конферентен разговор, за да дискутираме заедно въпроса, или просто да му съобщим, че се противопоставяте на освобождаването? – Ан ми подаде обратно слушалката. – Кажи на Фелпс, че Хаузър не е съгласен.

Дори и да беше ядосан заради неудобния час, съдията не го показа. Гласът му обаче издаде същото задоволство, което бе демонстрирал Хаузър, като чу новините.

– Съжалявам, мистър Маккензи, но без съгласието на прокуратурата и без проверка на доказателствата нямам право да издам заповед за освобождаване.

– Но, господин съдия, единственият въпрос тук е дали той ще може да се явява в съда в бъдеще.

– Не съм запознат с фактите. Между другото, знаете ли, че познавам семейството ви, мистър Маккензи?

– Да, сър.

– За последно видях баба ви миналата неделя в църквата.

– Но, господин съдия…

– Тя ми разказа за решението ви да се преместите в университета „Бригъм Йънг“. Прекрасна история. Познавам и майка ви, както и други хора, които държат на вас. Очаквам, че ще произнесете много добра заключителна пледоария.

Съдията затвори, а аз зарових глава в дланите си и измърморих, че всичко е някаква лоша шега. Ан Хейстингс ме погледна с ужас и съжаление.