Гордън Кембъл - Без свидетели

– И още как, мамка му! – извика Морган.

– Такъв език е неприемлив в този съд, мистър Морган.

– Съжалявам, сър, но сте напълно прав.

– Ваша светлост, позволих си да проуча въпроса – каза Хаузър и подаде на съдията дебела справка.

Съдията се зачете ревностно, а Хаузър връчи друго копие на Морган. Елдън Фелпс вдигна очи от документа и обяви двайсетминутна почивка, в която трябваше да се подготвим за дискусия.

В коридора Морган запрелиства ожесточено справката на Хаузър, обръщайки страниците така бързо, че не смогнах да ги прочета.

– Това са пълни глупости – каза той.

– Не съм сигурен – отвърнах. – Има нещо в новите…

– О, стига, Дъг. Глупости са. Рита няма да свидетелства и ние ще си тръгнем оттук.

– В новите „Федерални правила за доказателствата“ пише за използването на показания, дадени под клетва в предишно дело. Условието е всички страни във втория процес да са били представлявани по време на първия. Просто не се бях сетил за това, преди Хаузър да го спомене. Знам, че професор Клиъри – авторът на новите правила – проведе дебат на тази тема, когато бях в университета. Тогава двете страни се позоваха на дела от щатски и федерални съдилища.

– Господи! – възкликна Морган. – Но ние имаме конституционното право на очна ставка. И на кръстосан разпит.

– Хаузър проведе кръстосания разпит.

– Не се брои. Той беше напълно безрезултатен. Хаузър наруши всички правила. Това е безумие, Дъг. Ако Фелпс го допусне, Върховният съд със сигурност ще анулира решението му.

Гласът на Морган не прозвуча така уверено, както думите му, и докато влизахме обратно в съдебната зала, се почувствах ужасно потиснат. В залата Морган изкрещя:

– Правото на обвиняемия да иска очна ставка между свидетели е фундаментално, ваша светлост! Правото на кръстосан разпит е еднакво важно като всяко…

– Да, мистър Морган. Съжалявам, че ви прекъсвам, но мисис Едингтън вече е била подложена на кръстосан разпит от мистър Хаузър.

– Но не е била разпитана от името на Миранда Едингтън.

– Почакайте, мистър Морган. Показанията са били дадени, когато мисис Едингтън и вие, сър, сте искали да докажете, че Миранда Едингтън е виновната страна по делото. Тогава интересите на мистър Хаузър са били идентични с тези на вашата клиентка сега.

– Той не беше неин адвокат.

– Не разбирам къде е разликата.

– Разпитът му беше безполезен.

Хаузър се извърна рязко.

– Той би трябвало да се срамува, ваша светлост – каза Морган, без да сваля поглед от обвинителя. Хаузър се изчерви.

– Е – заяви съдията, – известно ми е, че вие адвокатите умирате да се заяждате помежду си. Всички си имате своята гордост. Своята собствена арогантност…

– Арогантност? Глупости! Той е некадърен! Защо, мислите, че спечелихме първия път? Трябва да му отнемат разрешителното. Онова, което направи, не може да се нарече кръстосан разпит!

Хаузър тръгна към Морган, а аз дръпнах бързо Миранда в ъгъла. Приставът успя да се намеси между двамата юристи, преди да започнат да си разменят юмруци. Когато нещата се поуспокоиха, съдията изпробва друга тактика.

– Мистър Морган, ще ви кажа кое според мен отличава настоящото дело и го прави по-подходящо за предложенията на мистър Хаузър от всички други случаи, цитирани в неговата справка. Вие сте адвокатът, извлякъл показанията от мисис Едингтън, които мистър Хаузър предлага да прочете днес. Имали сте моралното задължение да не допускате лъжесвидетелство. Не е уместно сега да протестирате срещу показания, които очевидно вие сте съчинили!

– Не съм ги съчинил!

Преглътнах и си спомних колко внимателно Морган бе подготвил сцената за представлението на Рита.

– Вие сте ги извлекли от нея, мистър Морган. Имали сте моралния дълг да не го правите, освен ако не са били истина. А ако са били истина, тогава те все още са истина и един нов кръстосан разпит само би изопачил истината.

– Вие тълкувате грешно моралния ми дълг, казвайки, че не е трябвало да допускам лъжесвидетелство! – извика Морган. – Моят дълг е да не допускам показания, за които съм знаел , че са лъжесвидетелство.

– Това, сър, е едно доста жалко разграничение! – изкрещя в отговор съдията.

– Ваша светлост, сега знаем неща, за които не подозирахме тогава. Бих могъл да ги използвам, за да докажа, че тя е излъгала. Но нямам възможността да го направя, защото не съм в състояние да разпитам един безжизнен документ.

– Е, щом разполагате с факти, които потвърждават, че мисис Едингтън е излъгала, предполагам, че можете да докажете вината ѝ с помощта на външни доказателства.