Гордън Кембъл - Без свидетели

– Франк е мъртъв, Дани.

Морган понечи да каже нещо, но сведе поглед.

– Починал е преди около час – допълни Галахър. – Последното, за което е помолил Сю, е било да те намеря и да ти го съобщя лично. Не е искал да го научиш от вестниците.

Морган прехапа устни. За миг си помислих, че от тях ще потече кръв. Той сви ръката си в юмрук и се удари леко по челото няколко пъти. После погледна към Галахър и очите му се насълзиха.

– Том – каза той извинително, – днес трябва да разпитам малката.

– Знам.

Морган изправи рамене, подмина Галахър и влезе в съдебната зала. Напомни ми на морския пехотинец, който бе станал от пода и бе излязъл от Бейзлайн Тавърн. Галахър натисна копчето на асансьора и изчезна, оставяйки ме сам в коридора.

Почувствах отчаяната нужда да се усамотя и да премисля нещата, които ми предстояха този ден. Затова се промъкнах в мъжката тоалетна. И, слава богу, че го направих. Само след десетина секунди повърнах. Стана напълно неочаквано. Ако някой някога поиска да узнае къде се състоя това ритуално действие за Дъглас Маккензи, ще уточня, че беше в помещението с надпис „Мъже“ на петия етаж в сградата на Окръжния съд в Марикопа, съдебната палата на ъгъла на Първо Авеню и Джеферсън Стрийт. Мъжката тоалетна се намира в североизточния край на петия етаж. Случи се в кабината най-близо до външната врата. Пуснах водата, изплакнах си устата и се върнах в коридора. Приковах очи в асансьора и зачаках тя да излезе оттам.

Рита не дойде и аз влязох в съдебната зала и се отпуснах на стола си. Морган сякаш не забеляза присъствието ми. Не чух нито една дума от показанията онази сутрин. Бях твърде зает с обмислянето на въпросите, които щях да задам на Рита по време на кръстосания разпит. Нещо в мен гореше и потта се стичаше под мишниците ми. Усетих силно свиване в сърдечната област. Но вече не изпитвах страх. Или поне така си мислех.

Рита не се появи до обяд и аз отидох с Морган в Томс Тавърн, за да хапнем и да пием кафе.

– Съжалявам за Франк – казах сподавено.

Лицето му се изкриви и той вдигна ръцете си на няколко сантиметра от масата.

– Така е било писано.

Макс Хаузър стоеше в коридора, когато се върнахме в съда. Престори се, че не ни вижда, като слязохме от асансьора. Крачеше нервно напред-назад, както бях правил и аз по-рано същия ден. Морган влезе в залата, а аз останах в коридора, чувствайки се изпълнен с енергия. Бях напълно убеден, че не се страхувам. Втренчих се в широкия гръб на Макс Хаузър, който гледаше към вратите на асансьора. От него излезе един помощник-шериф, а Макс Хаузър (вероятно не предполагаше, че съм все още зад него) го заговори на висок глас.

– Къде, по дяволите, е тя?

– Не дойде.

– Намерете я. Намерете я, мамка му.

– Не успяхме да я открием, мистър Хаузър. Опитахме всичко. – Седнах на студената бетонна пейка и въздъхнах от облекчение. – Все едно никога не е съществувала – добави помощник-шерифът.

Хаузър се втурна към залата. Помощник-шерифът слезе надолу с асансьора, а аз останах сам в безлюдния коридор. Сложих ръце на тила си, погледнах нагоре и усетих, че отново дишам нормално. В другия край на коридора някой отвори вратата на женската тоалетна. Оттам излезе Джоана Барнс. Скочих, опитвайки се да преценя дали Хаузър може да осъди Миранда само въз основа на нейните показания.

– Дъглас! – възкликна радостно Джоана.

Беше с дълга пола, високи ботуши до коленете и копринена блуза с широки ръкави. Нямаше шал. Тръгна към мен сякаш за да ме прегърне. В този миг вратите на асансьора се разтвориха отново и Джоана Барнс замръзна на място. Когато зърнах Рита, инстинктивно присвих очи и в съзнанието ми отекна гласът на Франк Менендес: „Тя ще се върне… Рита ще се върне, а с нея и другата алчна кучка.“ Отворих очи. Тя стоеше на прага на асансьора както последния път, когато я бях видял в клуб „Аризона“. Беше облечена със синята рокля. Носеше същите обувки. Косата ѝ бе сресана така, както Морган я бе посъветвал. Но после забелязах нещо ново. Около врата си Рита бе увила шала на Джоана Барнс. Ококорих очи. Франк Менендес се оказа прав. Всичко беше истина.

Рита и Джоана се спогледаха. После си кимнаха приятелски като хора, които са се виждали преди, но не са се запознавали официално. Държаха се хладно и дистанцирано. Тогава обаче Джоана забеляза шала и дистанцията се стопи. Тя несъзнателно тръгна към Рита. За миг предположих, че ще дръпне скъпата коприна от врата ѝ. Но тя спря и ме погледна, опитвайки се да разгадае какво знам. Премигна няколко пъти. Аз издух с език бузата си. После кимнах бавно, усмихнах се и ѝ намигнах. Джоана Барнс пъхна ръцете си между затварящите се врати на асансьора, разтвори ги и изчезна, без да се сбогува.