Гордън Кембъл - Без свидетели

На тротоара отвън Морган промърмори нещо. Единствената дума, която успях да доловя, беше „задник“.

– Вероятно просто е изнервен – предположих. – Едва ли щеше да те обиди така, ако наистина беше сигурен в победата си.

– Нямах предвид Хаузър – отвърна Морган. – Мислех си за гадния съдия.

В изпълнение на грубо изречената заповед на Морган се срещнах с него за вечеря в седем и половина в клуб „Аризона“.

– Благодаря – казах, когато стигнахме до масата.

– За какво? – попита той.

– За това, че днес ме измъкна от неприятната ситуация в съда.

– Ааа! – Той се закикоти. – Мисля, че старият Хуан привлече вниманието на съдията.

– Обзалагам се, че е така – отвърнах.

– Онзи дебелак подскачаше пред тях като обезумял, сякаш криеше нещо. С такова поведение се губят дела. Наистина го вярвам.

– Благодаря – повторих. – Съдията ме хвана натясно.

– Ха! – изсмя се Морган. – Въобще не му обръщай внимание. Тоя нещастник би направил всичко, за да ни злепостави. Просто трябва да се примирим. Което обаче не означава, че сме длъжни да приемем всяка негова глупост.

Изчаках Морган да изпие по-голямата част от бирата си, преди пак да повдигна старата тема.

– Какво ще правиш с кръстосания разпит на Рита? – попитах накрая. – Мислех си, че довечера бих могъл да ти помогна при подготовката.

– Тя няма да се яви – отвърна той. – Затова Хаузър печели време с другите свидетели. Не е успял да я открие. – Морган затвори очи и изви главата си леко настрани.

– Всичко наред ли е? – попитах.

– Просто малко главоболие. Ще отмине. Ей, Мейсън, ще ми донесеш ли аспирин и един стек? И още бира.

Заех се с огромната пъстърва и наблюдавах как стекът на Морган изстива, докато той мълчаливо съзерцаваше светлините на града. От време на време правеше по някоя гримаса и аз бях сигурен, че аспиринът не е излекувал онова, което го измъчваше. Поглъщах рибата и отпивах от виното, разсъждавайки над всички истории, които бях чувал за приготовленията на Даниъл Морган преди процес. Ако другата страна по делото призовеше петима свидетели, Морган би се подготвил да подложи десет на кръстосан разпит. Ако някой злонамерен свидетел се окажеше опасен, Морган би проучил всичко, казано от него до този момент, всяко негово действие, всяко противоречие или компромат, всяко нещо, което би могло да го злепостави, дискредитира, обърка или унижи… Но вместо това той седеше в хладната аризонска вечер, петата по ред от новата година, гледаше към Норт Сентръл Авеню и ме уверяваше, че не бива да се притесняваме, тъй като той има усещането, че Рита няма да се появи.

– Хаузър не я е открил, Дъг. Тя не би се върнала, за да стори това на Миранда.

Поръчах още една чаша вино и след като изпих половината, реших, че не ми остава нищо друго, освен да изчакам и да видя какво ще се случи. Не посмях да повдигна отново тази тема. Казах си, че проблемът вече не е мой. Доближих чашата до устните си и отпих от виното.

– Знаеш ли какво, Дъг? – каза Морган. – Да направим един малък облог. Ако тя се появи, ще ти позволя да я разпиташ.

Сигурно се шегуваше. Знаех това, когато го изрече. Но после срещнах суровия му поглед и разбрах, че греша. Бях си обещал, че никога повече няма да откажа на Даниъл Морган, ако той ми даде шанс за изява в съдебната зала. В този миг обаче помислих единствено за силното стягане в гърдите и парещата болка в тила, откъдето кръвта се покачваше към лицето ми, както и за виното, което току-що бях разлял на ленената покривка. Помня съвсем ясно реакцията си.

– В никакъв случай – отвърнах. Той дръпна назад стола си. – Няма да стане – казах.

– Обещах ти, че ще можеш да разпиташ свидетел. Още когато прекрати участието си в турнира по голф – изправи се Морган.

– Но ти вече спази обещанието си. Нали разпитах Хуан.

Той се пресегна към чековата си книжка.

– Не се брои.

– Остави ме да задам въпросите и на Джоана Барнс.

– И това не се брои.

– За мен е достатъчно. Не мога. Не знам как се прави.

Той подписа чека и взе сакото си от облегалката на стола.

– Прекалено важно е, Дан.

– Ще се справиш. Ти и Франк имате своя теория. Ако Рита се върне – тя няма да го направи, но ако все пак се яви, – поеми нещата в свои ръце и докажи, че сте прави.

Той остави чека върху бялата покривка и се отправи към асансьора. Сега беше мой ред да се загледам в светлините на Норт Сентръл Авеню. Но не за дълго. Като стигнах до асансьора, вратите тъкмо се затваряха. Пъхнах ръката си между тях и с усилие ги разтворих.