Гордън Кембъл - Без свидетели

– Здравей, Рита.

– Здравей, Дъг – каза тя спокойно.

Беше хладна и сдържана, сякаш Джоана Барнс, някаква пълна непозната, никога не е била там. Изведнъж си представих нощите, в които се бе подготвяла за този момент и бе шлифовала своите коварни показания, обучена от самия Дан Морган. Страхуваше ли се от него? Дори и да беше така, очите ѝ не го показваха. Тя беше непоклатима и аз знаех, че е готова да се изправи пред нас.

– Как си, Дъг?

– Добре – излъгах.

– Изглеждаш страхотно.

Предполагам, че още от мига, в който реших да напиша цялата история и започнах да възстановявам случилото се преди толкова години, осъзнах, че ако държа да разкажа всичко, ще се наложи да разкрия неща, които не съм споделял с никого – нито с Дан Морган, нито с Том Галахър, Уолтър Смит, Ан Хейстингс, майка ми или баба ми Бел. Не бих го сторил, ако не беше малката подла шега на Морган. Още от самото начало я бе замислил, за да ме накаже за заговора ми с Франк Менендес. Бях завършил право едва преди година. Бях прекарал само една пиянска вечер в клуб „Аризона“, слушайки теориите му за кръстосания разпит. Стига, Морган, това е процес за предумишлено убийство.

Стоях в коридора, вперил поглед в бледосиния шал на Джоана Барнс и ярките тюркоазни очи на Рита Едингтън.

– Ще свидетелстваш ли? – попитах.

– Получих призовка, Дъг.

Огледах се, за да се уверя, че сме сами. И тогава го направих. Смятам, че реакцията ми може да бъде тълкувана по много начини, различни от едно обикновено избухване. Спомням си, че онзи следобед прецених постъпката си като възпрепятстване на справедливостта.

– Ние знаем, Рита – казах. – Знаем всичко за теб. Дори откъде си взела този шал. Имаш го от жената, която побягна като ужилена, когато го видя. Купила го е от бутика на Хелга Хауи на Мейдън Лейн в Сан Франциско. Ако свидетелстваш, Ферис Едингтън ще научи истината за теб, Джоана Барнс и всичко останало.

Изведнъж тя загуби самоувереността си. За миг научих колко бързо очите на човек могат да заприличат на тези на уплашено животно. Бях споделил с Морган, че ако изправи Рита пред Джоана Барнс и фактите, които знаем, тя ще напълни гащите. Нямах предвид това в буквалния смисъл. И може би тя не го направи, когато ѝ казах всичко. Знам само, че се озърна с присвяткващи очи, търсейки убежище. Прецени, че женската тоалетна е твърде далеч, и затова тръгна към мъжката. Дори и да не седеше в кабината, със сигурност се бе навела над тоалетната чиния на същото място, където бях повърнал шест часа по-рано.

От асансьора слезе един съдебен заседател и се отправи към тоалетната.

– По-добре изчакайте, сър – казах. – Мисля, че там току-що влезе една дама.

Няколко минути по-късно Макс Хаузър направи изявлението, за което бе мечтал толкова дълго.

– Призовавам Рита Едингтън, ваша светлост.

Тя изглеждаше леко пребледняла, докато вървеше към свидетелското място. Съдебният секретар я попита дали се заклева да говори истината, а тя просто поклати глава.

– Трябва да го изречете на глас – инструктира я строго той.

– Да, заклевам се да говоря истината – едва успя да прошепне Рита.

– Съобщете ни пълното си име – настоя Хаузър безцеремонно.

Рита не го направи. Тя погледна към мен и по изражението ѝ познах, че мисли единствено за абсурдната ситуация, в която бе попаднала. Не бе имала достатъчно време, за да обмисли нещата в мъжката тоалетна.

– Мисис Едингтън, необходимо е да запишем пълното ви име в протокола.

Мълчание.

– Мисис Едингтън?

Морган бутна назад стола си и се приведе към мен зад гърба на Миранда.

– Нали каза на Ан, че съществуват само два такива шала в целия свят? – прошепна той с приведена глава.

– Точно така. И този принадлежи на Джоана Барнс. Навярно е забравила да уведоми Рита, че съм го виждал. Рита не би го носила, ако знаеше.

– Боже господи!

– Франк Менендес беше прав за всичко – казах.

– Правил ли си записки за кръстосания разпит?

– Да.

– Дай ми ги. Аз ще я разпитам.

– Но ще успееш ли…

– Просто ми ги дай, по дяволите!

Връчих му жълтия бележник, а той се намести на стола и започна да чете. Както виждате, всичко беше една жестока шега. Даниъл Морган за нищо на света не би оставил неопитния Дъглас Маккензи да води кръстосания разпит на единствения съществуващ свидетел по дело за убийство. Не и когато свидетелят е толкова злонамерен, колкото Рита.

– Мисис Едингтън, налага се да ви попитам за името ви.

Отново мълчание. Наблюдавах как Морган чете и се превръща в желязо. На два пъти той се приближи към мен зад гърба на клиентката ни, за да уточни някои подробности около събитията като датата, на която едрата жена бе посетила Рита в затвора, и точния адрес на Джоана Барнс на Валехо Стрийт в Сан Франциско. Морган приключи с четенето, погледна към тавана и си пое дълбоко въздух. Той надраска на една бележка: „Свършил си добра работа. Ако всичко това я изненада, сме я хванали натясно.“ Зарових глава в ръцете си.