Гордън Кембъл - Без свидетели

Хаузър се съвзе и скочи на крака.

– Възразявам! – избухна той.

– Приема се!

Хуан обаче продължи.

– Това са глупости! Миранда не е убивала никого.

– Сър! – изкрещя Елдън Фелпс. – Съдът прие възражението на обвинението! Замълчете!

– Но това е смешно. Направо…

– Мистър! – извика Елдън Фелпс и го посочи с пръст.

Но Хуан не спря. Той продължи да говори за абсурдността на процеса, а заседателите и аз го гледахме недоумяващо. Усетих как Морган застава зад мен. Той ме побутна внимателно, за да седна. После зае мястото си и ми сигнализира с ръка да не се намесвам в спора. Кимнах, а той ми намигна. Двамата вперихме поглед в Хуан, който се мяташе като едра риба, а Елдън Фелпс приличаше на рибар с прекалено малка въдица. Докато Хуан се бореше със съдията, осъзнах, че той се опитва да се поправи заради това, че бе преиначил истината по време на първото дело. Преиначаването беше незначително, но и двамата го бяхме усетили, а сега той се чувстваше виновен.

Погледнах към Морган. Бе свел глава. Не проявяваше ли внезапно и дълбоко разбиране към Хуан? Споделено чувство на вина, че си бе играл безразсъдно с истината, а оттам и с живота на Миранда? Морган се извърна към заседателите и видя, че никой не гледа към него. И се усмихна.

– Несправедливо е! – крещеше Хуан.

– Подновявам възражението си! – извика Хаузър.

– Има ли причина да задържим свидетеля? – попита съдията.

– Не, ваша светлост.

– Сър, вие сте свободен.

Хуан забеляза, че приставът се приближава към него, и сам слезе от свидетелското място.

– Ще продължим заседанието утре сутринта в девет часа – обяви Фелпс. – Съдебните заседатели са свободни дотогава. Дами и господа, помнете инструкциите на съда. Нямате право да говорите с никого за процеса. Забранено ви е да четете вестници, да гледате или слушате новини по телевизията и радиото. Моля двете страни по делото да останат в залата. Искам да обсъдим някои въпроси. – Съдията ме изгледа студено, докато изричаше последната си заповед.

Заседателите напуснаха залата, а аз се подготвих за предстоящото порицание.

– Мистър Маккензи.

– Да, ваша светлост.

– Не съм напълно сигурен какво се случи току-що. Не знам как стана. Но не бива да се случва никога повече.

– Съжалявам, господин съдия.

– В бъдеще… – Той замлъкна и ме посочи с пръст. Вените на врата му пулсираха. – В бъдеще подготвяйте свидетелите си така, че да не се стига до такива абсурдни ситуации в съда. Ако подобно нещо се случи отново, няма да се поколебая да ви изправя пред съвета на Адвокатската колегия. Не си позволявайте повече грешки, сър.

Изчервих се, усещайки интензивното присъствие на журналистите и телевизионните репортери зад себе си. Почувствах как кръвта нахлува в лицето ми и то стана яркочервено като на съдията. Исках да се извиня повторно и да обясня, че не съм очаквал, че ще се стигне дотук. Щях да обещая, че няма да допусна подобно нещо друг път. Преди обаче да успея да изрека каквото и да било, Дан Морган изрева:

– Ооо!

Той бавно се изправи и аз бях сигурен, че всички очи в залата са приковани в него.

– Ако съдът позволи – каза той, – бих искал да напомня на негова светлост, че мистър Менчака не е свидетел на мистър Маккензи.

Лицето на съдията почервеня още повече, а Морган продължи:

– Мистър Маккензи зададе един съвсем безобиден въпрос по време на кръстосания разпит. Негова светлост вероятно си спомня, че именно мистър Хаузър прекара повече от час в задаване на мъчителни и подробни въпроси, отнасящи се до събития, които в по-голямата си част не ни казват нищо. Смятам, че щом мистър Хаузър е подготвил своя свидетел да ни отегчава толкова успешно и дълго, мистър Хаузър следва да бъде помолен да инструктира свидетелите си да не ни занимават със своите хипотези за случилото се, ако, разбира се, подобна забележка не е в тежест на съда.

Морган обърна гръб на съдията и погледна към пейките зад себе си. Един репортер от „Аризона Рипъблик“ му се усмихна, а Морган му намигна. Забелязах как и без това поруменялото лице на Макс Хаузър се изчервява още повече. Тогава видях, че съдията е напуснал залата.

Морган тъкмо бе прибрал документите в куфарчето си, когато Макс Хаузър се приближи до него.

– Проклето копеле – изсъска той.

Морган се наведе, извади от чорапа си пакет цигари и сложи една в устата си. Направих няколко крачки, за да застана между тях, но когато наближих, Морган намести цигарата, запали я и остави едрия мъж в гъст облак дим.