Гордън Кембъл - Без свидетели

– Не мога да повярвам – каза Ларсън. – Мис Барнс сякаш е потънала вдън земя. Помолих дори местния клон на ФБР за помощ, но и те не успяха да открият нищо. Като че ли никога не е съществувала.

– Продължавайте да търсите – нареди му Морган. – Търсете и Рита Едингтън. Нищо чудно двете да се крият заедно.

За мен Коледата на 1973 г. изобщо не се състоя. В офиса сложиха елха, а аз получих картичка и пуловер за ски от майка ми, но за нас с Дан Морган празникът сякаш не съществуваше. Дните преди процеса се нижеха, а ние се измъчвахме от липсата на каквато и да е информация за Рита. Блейн Ларсън се обади от Сан Франциско и ни уведоми, че е използвал всичките си връзки, за да открие Джоана, но не е постигнал никакъв успех. Ферис Едингтън отсъстваше от ранчото по-често, отколкото след смъртта на Хати Хънт.

Тъй като нямаше да има предварително изслушване, ние не можахме да предположим каква ще бъде тактиката му. Два дни преди процеса аз му се обадих, за да го попитам най-безцеремонно дали ще успее да призове Рита Едингтън в съда. Надявах се, че той я търси толкова отчаяно, колкото и ние. Секретарката му заяви, че е извън офиса, и, както се очакваше, той не върна обаждането ми. Затова в деня преди делото, на първи януари, отидох до щатската прокуратура и убедих мъжа от охраната да ме пусне в полупразната сграда. Отправих се директно към кабинета на Хаузър.

Той вдигна поглед от бюрото си.

– Имате ли записан час? – попита Хаузър.

– Имате ли Рита? – отвърнах на удара.

– Името ѝ фигурира в списъка на свидетелите ни, нали така? Предполагам, че сте го получили?

– Ще можете ли да я откриете?

– Според кое правило съм длъжен да ви съобщя това?

Стоях до вратата, гледайки невиждащо напред.

– Ако няма друго – заяви Хаузър, – ще ви помоля да си тръгнете. Много съм зает.

Не помръднах.

– Или предпочитате да повикам охраната, мистър Маккензи?

– Да слезем долу и да откраднем няколко бири от Дани – предложи Том Галахър. – Там ще ми разкажеш всичко.

– Добре.

Промъкнахме се в кабинета на Морган, отворихме малкия му хладилник и извадихме две кутийки бира.

– Седни.

Подчиних се.

– Е, какво се е случило?

Разказах на Галахър за посещението си при Хаузър. Той се засмя.

– Не е смешно – казах.

– Така ли?

– Не. Той е много груб човек. И мисля, че единствената причина да повдигне обвинения срещу Миранда е яростта му към Морган заради случилото се по време на процеса срещу Рита. И Морган е груб с него. По дяволите, той е по-зле и от Хаузър. Двамата започнаха една отвратителна игра. А на мен ми омръзна.

– Това ли е всичко?

– Да – отговорих.

– Изпий си бирата, Дъг.

Направих го и тръгнах към вратата.

– Мога ли да ти кажа нещо? – попита той.

– Какво?

– Не е задължително да си гадняр, за да бъдеш адвокат в съда. Просто никога не изпускай от внимание факта, че си част от заобикалящата те среда.

На следващата сутрин Морган, Миранда и аз седнахме на масата до ложата на съдебните заседатели в безличната зала на Елдън Фелпс. И този път Морган нареди прилежно документите пред себе си, а потенциалните заседатели заприиждаха през входа зад нас. Както и преди, зачакахме появата на Максимилиан Хаузър. Обърнах се към Миранда, която седеше до мен и гледаше невинно напред. Морган също се бе втренчил пред себе си, а очите му не трепваха. Накрая Макс Хаузър се появи в залата, а аз се огледах притеснено, очаквайки да зърна Рита Едингтън. Но Рита не дойде. При нас влезе единствено Хаузър, който сложи куфарчето си на масата. Изглеждаше уморен и самотен. Очевидно щеше да води делото без чужда помощ.

Приставът отвори вратата и обяви, че съдията иска да ни види в своя кабинет. За разлика от залата тук имаше прозорци – тесни, вертикални късове стъкло. През тях не се виждаше добре, но поне пропускаха някаква светлина. Помещението беше огромно, почти колкото съдебната зала.

– Е, господа, трябва ли да разрешим някакви въпроси, преди да преминем към избора на съдебни заседатели? – поинтересува се Елдън Фелпс.

– Аз имам един въпрос – отвърна Хаузър.

– Седнете. Седнете. – Съдията помаха с ръка и ние заехме места пред него. – Кажете, мистър Хаузър.

– Става дума за избора на заседателите, ваша светлост. Обвинението държи вие да го проведете и да задавате въпросите.

– Да – потвърди съдията. – Точно това възнамерявам да направя. – Отговорът дойде толкова бързо, че изненада и самия Хаузър, който бе на път да обоснове молбата си.