Гордън Кембъл - Без свидетели

– Да – отвърнах.

– Какво според теб би сторил Ферис, ако беше разбрал, че Рита му е изневерявала? И то с друга жена?!

– Не знам.

– Е, не бих се учудил, ако я беше убил. Рита също не би се изненадала. А аз съм убеден в едно. Рита нямаше да види и цент от парите на Ферис. Най-малкото би изсипвал купища пари във фирмата години наред само и само Рита да не получи нищо. – Франк Менендес се измори, но успя да изрече на глас извода, до който бе стигнал. – И така – допълни той, – когато Травис ѝ е казал, че знае всичко, тя се е паникьосала. И го е убила. Действала е съвсем импулсивно. Не е имала никакво време да помисли. А сега прибави към цялата история прекрасната ти свидетелка от Сан Франциско и нейното кратко посещение в окръжния затвор. Те са искали да хвърлят вината върху малката, която не е могла да се защити. Какво лошо в това? Кой е предполагал, че Максимилиан Хаузър няма да прояви чувство за хумор? – Изтощен, Франк Менендес се облегна назад в креслото и се заслуша в музиката.

– Ако се окажете прав – казах накрая, – ако през цялото време Рита се е интересувала единствено от ранчо „Едингтън“, тя трябва да се върне. Ще се върне, за да свидетелства срещу Миранда.

– Да – съгласи се Франк Менендес. – Ще се наложи да защити себе си. Ако някой докаже, че тя е убила Травис, Рита ще остане без нищо. Сигурно ще потърси помощта на Ферис. Но ще се върне. И двете алчни кучки ще се появят, за да разкажат историята, която са скалъпили.

– Има ли начин да докажем всичко това?

– Не знам. Но ако държим да опитаме, трябва да започнем с Ферис.

– А той плаща сметките ни – отбелязах.

– Да – каза Франк Менендес. – Кофти, нали?

Най-сетне Морган и аз говорихме за делото. Или поне косвено. Няколко дни след като показах снимката на Джоана Барнс на Дребния, споделих с Морган какво съм научил. Той вдигна вежди, излъчвайки скептичност.

– Разбрах, че някаква жена е посетила Рита в затвора, Дан.

– Голяма работа – отвърна той.

Казах, че е била Джоана Барнс.

– Глупости, сигурно е била някоя журналистка, която е търсила поредната сензация.

– Ферис Едингтън е посещавал Рита почти всеки ден, и то винаги нощем. Говорили са в отделна стая, в отсъствието на надзирателката. – Морган замръзна на място. Той запали цигара, като взе огънче от онази, която току-що беше изпушил. – Ферис се разплака, когато го попитах къде е Рита.

Морган просто отпи от кафето, избълва гъст облак дим и ме изгледа безизразно.

На следващия ден седяхме край басейна в ранчо „Едингтън“, а Морган наблюдаваше Миранда и си водеше записки, докато тя за пореден път ни разказваше своята версия за случилото се. Тя повтори историята си. Дословно. Сега обаче ми направи впечатление, че Миранда не попита Морган дали знае какво означава думата „лесбийка“. Очаквах да го стори. Но тя внимателно избегна въпроса. Май беше разбрала, че темата кара хората (или поне мен) да се чувстват неудобно.

След като преговори с нея историята цели три пъти, Морган свърши с бележките и уведоми Миранда относно въпросите, които щеше да ѝ зададе в съда. После допълни:

– Трябва да те попитам и нещо друго, Миранда. Когато едно дете е призовано да свидетелства в съда, понякога се появява въпросът дали то е в състояние да го направи. Възниква въпросът дали децата знаят, че трябва да говорят истината.

Тя кимна.

– Знаеш ли какво значи думата „лъжесвидетелство“, Миранда?

– Да.

– Кажи ми.

– Да излъжеш, след като си се заклел да говориш истината.

– Знаеш ли, че е незаконно?

– Да. Престъпление е.

– Добре. Ще те попитам същото в съда, преди да свидетелстваш. Просто повтори онова, което ми каза сега. Разбра ли?

Тя потвърди и Морган и аз се изправихме, за да си тръгнем.

– Мистър Морган – каза Миранда.

– Да?

– Аз няма да лъжесвидетелствам.

В колата Морган заяви:

– Изглежда много умна. Странно. Хората твърдят, че Травис е бил малко… бавничък.

Изгледах го за миг и казах:

– Дан, тя не е дъщеря на Травис.

Той се обърна и се втренчи в мен толкова дълго, че се притесних да не излезе от пътя.

– Искаш ли да изядем по една енчилада? – попита той и съсредоточи погледа си отново върху магистралата.

В „Ел Чаро“ поръчах две бурито със зелено чили и бутилка бира. Всичко беше много вкусно и аз се почувствах добре, че с Морган пак седим в същото сепаре, където преди бяхме обсъждали стратегията си. Този път обаче разговорът за нашата тактика в съда не продължи дълго.