Гордън Кембъл - Без свидетели

– Ако имаме късмет – предположи Морган, – няма да се наложи да я призовем.

– Как така? – попитах.

– Рита няма да се появи и ще подадем молба за прекратяване на делото.

– Не разчитай на това – казах.

– Знаеш ли какво? – попита Морган.

– Не.

– Започваш да ставаш досаден.

– По дяволите, Полин, кажи ни. Важно е.

Този път Полин Адеър беше дошла в къщата на семейство Менендес с Дан Морган и мен. Днес не ни предложиха скъпа текила и пури. Беше ни наредено да се явим, а появата на Морган и Полин бе съпроводена от тих протест.

– Твърдиш, че тя е лесбийка – рече Франк Менендес. – Сега ни разкажи какво знаеш.

– Няма да го направя. Не трябваше изобщо да го споменавам.

– Това са глупости, Франк – намеси се Морган. – Не знам откъде си е съчинила всичко, но не е вярно.

– Защо си толкова сигурен, Дани?

– Повярвай ми, не е вярно.

– Истина е. Не ме питайте откъде го знам. Не мога да ви кажа, Франк. Не ме интересува много дали ще ми повярвате, но е във ваш интерес да го сторите.

Очите на Франк Менендес зашариха между двамата.

– Да видим – каза той раздразнено. – Според теб, Полин, тя е лесбийка, а ти, Дани, го отричаш. Но никой от вас не иска да обоснове твърдението си. Какво, за бога, става тук?

Изведнъж схванах неизказаните подозрения на възрастния адвокат. Погледнах шокирано към Морган и Полин, а после пак към Морган.

Не съм ли , запитах се, най-големият глупак на света? Завършил съм колеж, служил съм във Военноморските сили на САЩ, учил съм право и съм прекарал цяла година с най-готините хора в Сан Франциско. И на всичкото отгоре съм бил помощник-управител на хотел в ски курорт. Защо, за бога, съм толкова наивен? Защо ми отне толкова време, за да се досетя? Морган е смятал, че е по-добре да прекарвам времето си в библиотеката. Затова е отказал да ме вземе със себе си в недовършената стая в затвора, където е подготвил Рита да свидетелства. Същата онази стая, в която Ферис Едингтън е прекарал дори повече време с Рита, отколкото самият Морган. Стига, Дъглас! И през цялото време той се е срещал с Ан.

Наблюдавах Морган, докато той и Полин седяха безмълвно пред Франк Менендес. Спомних си за вечерта, в която Морган избухна в същата тази библиотека и нарече Рита „проклета кучка“. Франк Менендес бе предположил, че Ферис Едингтън е щял да убие Рита, ако някога бе научил, че е лесбийка. Сега това не ми се струваше толкова невероятно, тъй като изведнъж осъзнах, че Морган би сторил същото.

Но аз все още не виждах причина за страха на Полин Адеър и нежеланието ѝ да ни разкаже всичко. В крайна сметка Полин не криеше сексуалната си ориентация. Замислих се. Бях чувал истории за влиятелни жени във Финикс, истории, прошепвани от ухо на ухо. Говореше се за една неомъжена съдийка, чието име е по-добре да не споменавам тук. Може би мълчанието на Полин по някакъв начин бе свързано с тези жени.

– Трябва да тръгвам – съобщи Морган внезапно.

Отново видях как той се втурва по коридора към външната врата.

– Аз съм с неговата кола – каза Полин Адеър и също напусна стаята.

Изправих се. Погледнах надолу към Франк Менендес и забелязах, че лицето му е придобило ужасяващ цвят. Той лежеше, изпънал тяло върху креслото и табуретката, неспособен да мръдне. Дишаше учестено и слабо. За пръв път, откакто го познавах, разбрах наистина на какво съм бил свидетел още от самото начало. Съдбата на Франк Менендес беше толкова сигурна, колкото и тази на Тайрон Роубък. Той затвори очи, а аз вече не чувах дишането му. Тогава при нас влезе Сю Менендес. Тя спря рязко, направи няколко крачки назад и се облегна на един рафт с книги. Обърна се уплашено към мен и после към него.

– Франк? – извика тя панически.

– Искам само да кажа нещо на Дъглас – прошепна Франк Менендес на съпругата си. Седнах на един стол. – Тя ще се върне. Знаеш това, нали, Дъглас? Рита ще се върне, а с нея ще се появи и другата алчна кучка.

Кимнах.

– Трябва да се подготвиш за тях. Трябва да се погрижиш за малката. Каквото и да правиш, си длъжен да защитиш детето. Знаеш го.

Кимнах отново, а той затвори очи. Разбрах, че е време да си тръгвам. Станах и се отправих към вратата.

– Дъглас?

– Да?

– Някога казвал ли съм ти, че харесвах баща ти?

– Да, сър – отвърнах.

Излязох. Съвсем бавно.

Впуснахме се да търсим Рита. Когато процесът наближи, дори Морган се включи и нае двама местни детективи. Той все още мърмореше, че „Дъглас Маккензи и Франк Менендес са прекарали прекалено много време в библиотеката на Франк, пиейки текила и съчинявайки безумни истории.“ Когато обаче говори с мистър Брукс и мистър Пепкорн, той изрева „Намерете я!“ и им обясни, че разходите не са от значение. Накара ме да повикам Блейн Ларсън от Сан Франциско, за да докладва за разкритията си, свързани с Джоана Барнс.