Гордън Кембъл - Без свидетели

Ан се замисли над думите ми. Отпи глътка от бирата си и кимна.

– Дан е изключително добър човек. Той наистина мисли за другите.

– Когато го срещнах за пръв път, говореше със свой възрастен клиент, някакъв индианец на име Хорас Ападака, който тъкмо се беше изпърдял във фоайето на кантората. Бяха тръгнали за съда и старият човек беше адски уплашен. Дан го прегърна и се опита да го успокои. Тогава го харесах.

Тя се усмихна, а аз добавих:

– Може би просто го харесвам, защото е знаменитост. Независимо от всичко той определено знае как да се държи в съдебната зала.

– Безспорно е така – съгласи се Ан.

– Той успя да оневини Хорас Ападака.

– Спомням си – засмя се тя.

– А ти какво виждаш в него, Ан?

– Сигурно същото като теб – отговори тя. – Освен това, Дъг, нали знаеш, че жените не могат да устоят на лошите момчета?

– Ирония ли долавям? – попитах.

Ан ме изгледа.

– Надявам се – отговори тя накрая.

Довърших бърбъна, а тя изпи бирата си. По-късно се настанихме в едно сепаре, облицовано с червена кожа, поръчахме си котлети и си разделихме една салата „Цезар“. Не говорихме много, но компанията ѝ ме накара да се почувствам добре и някак уютно.

– Беше страхотно – каза Ан, – когато вие двамата защитавахте Рита.

След вечерята Ан ме заведе в любимото си заведение на Норт Сентръл и ме почерпи с кафе и чийзкейк. На тръгване ме покани на питие в дома си.

– Може да погледаме малко телевизия – предложи тя.

Исках много да приема поканата, но реших да откажа.

Направих го, защото осъзнах, че отношенията ми с Морган са достатъчно обтегнати. Прибрах се в Кендъл Хаус.

Франк Менендес не изглеждаше толкова зле, колкото предишния ден. Очите му отново бяха жизнени.

– Мамка му! – възкликна той. – Знаех си, че е отишла при нея в затвора.

– Не съм убеден, че е била Джоана Барнс – отбелязах. – Отидох в „Талийсен“ и намерих нейна снимка, но надзирателят не успя да я идентифицира със сигурност. Каза, че може и да е била Джоана, но не беше категоричен. Албърт, служителят, който я е записал в книгата за посетители, дори не си спомняше да го е правил.

– Тя е била – рече Франк Менендес.

– Надзирателят спомена нещо друго, което трябва да знаете.

– Какво?

– Ферис Едингтън е посещавал Рита в затвора. Много пъти. Винаги нощем. И надзирателката ги е оставяла насаме в продължение на часове.

Очаквах остра реакция, но Франк Менендес само кимна, сякаш новините потвърждаваха онова, което подозираше отдавна.

– Трябва да намерим Рита – каза той. – Не знам, по дяволите, какво ще правим с нея, но сме длъжни да опитаме.

– Трудна задача. Блейн Ларсън, детективът, с когото ме свързахте в Сан Франциско, не успя да открие дори Джоана Барнс, а той е професионалист. Нямам представа как да процедираме с Рита.

– Направи ми една услуга – помоли той. – Отиди в ранчото. Качи се направо в кабинета на Ферис. Кажи му, че аз те пращам. Предай му, че искам да знам къде е Рита.

– Но…

– Никакво „но“! Просто изпълни молбата ми. После ела да ми докладваш какво се е случило. А сега тръгвай!

Върнах се два часа по-късно.

– Намери ли го? – чух напрегнатия шепот на Франк Менендес в мига, в който прекрачих прага на дома му.

– Да.

– И какво стана?

– Изпълних молбата ви – докладвах и се отпуснах на стола до краката му. – Казах на Ферис, че Франк Менендес иска да знае къде е Рита.

– Той какво отговори?

– Нищо. Поне в началото.

– А после?

– Заплака – отвърнах. – По лицето му се потекоха сълзи.

– Аха – промълви Франк Менендес. – Изобщо каза ли нещо?

– Накрая призна, че не му е известно къде е Рита. Думите му бяха: „Не знам къде е, Дъглас.“ Извади носна кърпичка от джоба и избърса сълзите си.

– Какво се случи след това?

– Качи се на коня си и изчезна.

– Сю?

– Да, Франк? – извика съпругата му от съседната стая.

– Би ли ми донесла снимките, които разглеждахме преди?

– Да, веднага.

– Кажи ми, Дъглас, чувал ли си, че Ферис Едингтън е бил женен за друга, преди да срещне Елинор?

– Да – отвърнах. – Знам го от майка ми.

– Първата му съпруга се казваше Хати Хънт.

– Не знаех името ѝ.

– Бащата на Ферис я пропъди.

– Да.

– А сега тя е мъртва.

– Да. Според майка ми Ферис приел много тежко смъртта ѝ.

– Така е – потвърди Франк Менендес. – Изключително тежко.

В библиотеката се появи Сю Менендес. Тя носеше поднос с чай и две снимки. На едната – онази, която му бях донесъл от къщи – бяха Рита, Травис, Ферис Едингтън и моите родители в Шийпс Кросинг. На другата се виждаше Франк Менендес като млад до жена на неговата възраст.