Гордън Кембъл - Без свидетели

– Моля? – извика Морган.

– Да. Аз ще задавам въпросите на заседателите, мистър Морган.

– Но това е нередно, господин съдия.

– Аз съм човекът, който определя кое е редно в моята съдебна зала, мистър Морган.

– Ваша светлост, тази практика не е често срещана. Не и в такава инстанция. Подобна е процедурата във федералния съд, но не и тук.

– Така стоят нещата в моя съд, мистър Морган. Имам опит с хитри адвокати, които се опитват да повлияят на заседателите още преди да са държали встъпителната си реч. Няма да позволя това да се случи в моя съд.

Морган побесня.

– Моля, повикайте съдебния секретар.

– Добре, мистър Морган. Ваше право е да запишете разговора ни в протокола – заяви съдията.

В стаята влезе съдебният секретар и Морган му продиктува дългото си възражение.

– Нямам какво да допълня – каза той накрая.

Съдията се обърна към него с неочаквано приятелски тон.

– Мистър Морган – започна той, – съзнавам, че не сте длъжен да ми отговаряте, но се чудех дали можете да ме уведомите по какъв начин смятате да изградите защитата си.

Морган го погледна смутено, извърна се към Хаузър и после пак към съдията.

– Първо, ако позволите, бих искал да чуя как той ще докаже, че клиентката ми е виновна.

Морган посочи Макс Хаузър.

– Мистър Морган – намеси се съдията, – вие вече сте доказали, че клиентката ви е виновна.

Морган впи пръсти в бедрата си. Челюстта му се раздвижи.

– Не и в настоящото дело, ваша светлост. Не и в настоящото дело.

– Не възникват ли въпроси доколко участието ви в това дело е уместно, мистър Морган?

– Преценихме, че не съществуват такива.

– Е, виждам, че никоя от страните не е подала молба за отстраняването ви, а съм далеч от мисълта да поставя под съмнение преценката на престижна адвокатска фирма като вашата. Да продължим ли? – Елдън Фелпс стана и се пресегна към тогата си. Всички се изправихме. Съдията ни погледна. – Но аз имам проблем с това, мистър Морган. Аз имам проблем.

– Бих искал да повдигна един въпрос от името на защитата – обяви Морган.

Съдията, облякъл единия ръкав на тогата си, извърна глава.

– Моля ви – продължи Морган – да инструктирате мистър Хаузър да не представя доказателства от предишното дело или да споменава за него по време на встъпителната си реч. Искам също така да разпитате насаме всеки потенциален съдебен заседател и да се уверите, че той не е запознат с предишното дело. Насаме, ваша светлост. Както вече сте разбрали, ние сме на мнение, че никой не е в състояние да отсъди справедливо, ако познава първия процес или неговия краен изход.

– Да – потвърди Елдън Фелпс, а едната му ръка все още беше пъхната наполовина в тогата, – спомням си, че подадохте такава молба. Но се съмнявам, че един съдебен заседател не може да бъде справедлив само защото е запознат с този случай.

– Е, случаят определено е повлиял на вас, господин съдия.

Елдън Фелпс почервеня и седна изключително бавно. Преди да успее да оправи тогата си, Морган зашепна толкова тихо, че нямаше вероятност съдията да го чуе.

– Мислиш ли, че имаме основателна причина да подадем искане за отвод на този кучи син?

– Не знам – промълвих. – Но той направо ме плаши.

Отначало съдията не успя да намери подходящите думи.

Накрая той заговори много бавно:

– Сега слушайте, мистър…

Изведнъж Морган се извъртя настрани.

– Макс, мисля, че ти си на ред. Като че ли всичко опира до това колко грешки си готов да допуснеш.

– Слушайте! – извика Елдън Фелпс.

– Още не сме чули становището на обвинението по този въпрос, ваша светлост – каза Морган.

Съдията запелтечи и се обърна към Хаузър.

– Какво смятате, мистър Хаузър?

Хаузър помисли дълго, преди да отговори.

– Има нещо вярно в думите на мистър Морган, господин съдия – отстъпи той накрая.

С неговото съгласие бе дадено началото на процедурата, която направо взриви канцеларията, където непрекъснато постъпваха молби все повече и повече граждани да се явят в кабинета на Елдън Фелпс. Там, един по един, те споделяха с нас до каква степен победата на защитата по делото срещу Рита Едингтън, отразена от всички медии, бе повлияла на независимата им преценка.

Не беше никак приятно – Елдън Фелпс не позволи на никого освен него да задава въпроси. Прекарахме цели два дни на столовете си, пържейки се на бавен огън, докато най-накрая той успя да подбере дванайсет човека, които или бяха напълно неграмотни, или съвсем отскоро живееха в щата Аризона, щом не знаеха какво се бе случило. Когато подборът приключи, в ложата заеха места шест мъже и шест жени, които вдигнаха ръце и се заклеха да изпълняват задълженията си. Като погледна назад, осъзнавам, че не помня имената на тези хора. Все още мога да назова заседателите от делото на Рита – Гай Бъкли, Антъни Савока, който носеше обувки с дебели подметки, мисис Мендоса и всички останали. Не помня обаче нищо за дванайсетте човека, останали след подбора на съдебните заседатели от Елдън Фелпс. Не. Помня единствено, че всички те бяха достойни мъже и жени, очевидно взели на сериозно желанието си да сторят правилното нещо.