Джон Лескроарт - Ловецът

Свещеникът премлясна горчиво с уста, а погледът му потъмня.

— После той изчезна. Дойде тук и ми каза, че щял да се махне от щата, преди да са решили отново да го арестуват и съдят за нещо. Опитах да го разубедя. Предложих да му помогна пак да си намери работа, дори да постъпи в колеж, но той не щеше и да чуе. Не пожела да разговаряме по темата. Беше дошъл само да се сбогува и да остави тези неща… в случай че някога те видя отново. — Отецът посочи големия кафяв плик, от който бе измъкнал снимките и който сега лежеше на масичката за кафе помежду им. Той го взе, тръсна го и отвътре изпадна още един продълговат, запечатан плик. На него, с молив и печатни букви, избледнели почти до неузнаваемост, бе изписано името Уайът, но без никакъв адрес. — Това също е за теб.

Хънт се пресегна, взе го и го подържа известно време в ръце, преди да го разпечата. Той съдържаше лист от тетрадка с начертани редове, сгънат на три, изписан също с молив и печатни букви. Дата нямаше.

Уайът — започваше писмото — ако четеш това, значи си се срещнал с отец Бернард и знаеш, че ченгетата и всички останали смятат, че съм убил майка ти, но аз ти се заклевам, че не е така. Когато ме пуснаха, се опитах да открия кой го е сторил, но бяха изминали четири години и всички възможни следи бяха изстинали. Междувременно се намериха добри хора, които ме съжалиха след съдебните дела и ми предложиха работа в Тексас, както и малко пари за из път. По-добро предложение надали щях да получа и затова реших да приема. Може би трябваше да остана, но не виждам каква полза щеше има от това. Дори ако откриех кой е отговорен за смъртта на майка ти, ченгетата никога нямаше да ми повярват.

Затова най-добрият ми избор е да се махна и да започна всичко отначало. Съжалявам, задето съм толкова лош баща, но исках да знаеш истината за майка си и мен.

Аз не съм я убил.

С обич, татко.

Беше се подписал официално, с пълното си име: „Кевин М. Карсън“.

За Девин Джул най-досадната част от служебните задължения бе да сравнява печатните протоколи със записите от разпити на свидетели. Сега правеше това още от обяд и далеч не се намираше в най-доброто си настроение, което пролича и по физиономията му, щом вдигна лице от бюрото и видя приближаващия насреща му Уайът Хънт. Когато последният приближи и му изложи целта на посещението си, Джул го изгледа невярващо.

— Ако не ме лъже паметта — започна, — едва вчера ти изразих искрените си съжаления, че няма да мога да работя за теб. А ето че днес следобед ти вече ме безпокоиш тук, на работното ми място, където, ако не рискувам живота си на улицата за благото и спокойствието на гражданите, с пот на чело върша онова, за което ми се плаща като инспектор от отдел „Убийства“. И дори имаш наглостта да ме питаш дали не бих могъл, без всякаква отплата, да ти проверя нещо?

— Каква по-хубава отплата от това да направиш дребна, но значима услуга на най-добрия си приятел под слънцето?

— Не мисля, че ще остана удовлетворен.

— Ще останеш и още как, щом чуеш за какво става въпрос.

— Не искам да чувам нищо, Уайът. Имам си други задължения, както ми се струва вече нееднократно споменах. След като приключа тук, ме чакат разпити на трима свидетели, които започват точно след — той погледна часовника си — четирийсет и две минути и най-вероятно ще се проточат до мръкнало. Няма да се учудя, ако закъснея за вечеря, а Кони мрази това и не мога да кажа, че я виня, защото аз също го мразя.

— Днес проявяваш рядко красноречие — отбеляза Хънт.

Джул се опря на бюрото си и го погледна изпод вежди. После сниши глас и търпеливо изрече:

— Това, Уайът, е, защото се мъча по възможно най-ясния начин да ти обясня, че не мога просто така да си прекъсна заниманията, за да ти направя безплатна услуга, колкото и дребна и незначителна да е тя.

— Дребна да, но не и незначителна, Девин. Става дума за все още неразкрито убийство, което е от твоята пряка компетенция, а жертвата е моята майка.

Джул вече се канеше да пусне поредната си язвителна забележка, когато челюстта му отведнъж увисна.

— Какво?

Хънт кимна.

— Рождената ми майка, Марджи Карсън.

— Както е тръгнало, усещам, че в крайна сметка ще се наложи да ти играя по свирката — поклати глава Джул. — Действително ли става дума за убийство? Чиято жертва е майка ти? И не си измисляш всичко, само и само да ме прилъжеш да работя за теб?

— Честна скаутска. Наистина се е случило. И наистина не е било разкрито.

— И ти си научил едва сега?