Джон Лескроарт - Ловецът

Очите ѝ пак се стрелнаха към вратите.

— Никой няма да ни обезпокои тук — каза Хънт.

— Да, знам. Просто… — Тя въздъхна тежко. — На следващия ден го изчаках да тръгне за офиса и започнах да си стягам багажа. Мислех да взема Джейми от училище и заедно да се махнем. Но се оказа, че Ланс изобщо не е отишъл на работа. Както опаковах куфарите, изведнъж се появи, седна най-спокойно и започна да ми обяснява, че убиването не е нещо сложно за него и че е важно да му повярвам. Бил убил поне сто жълтури — така им викаше, жълтури — във Виетнам, както и двама от собствените си офицери. Паднали от приятелски огън, ха-ха! Явно му се виждаше много смешно. А ако съм си мислела, че ще се спре, защото съм жена, да съм прочетяла за Марджи Карсън, убита тук, в града, през 1970-а. Това също било негово дело, най-обикновена поръчка. Каза, че всъщност не искал да ме убива и че ме обичал, каквото и да значи това за него. Но че ако избягам, щял да го стори, без да му мигне окото. Да ни открие и очисти и двамата. Като започне с Джейми.

Хънт преглътна.

— И ти остана?

— Не мисля, че имах избор, затова сключих сделка. Съгласих се да започнем отначало, при условие че никога повече няма да ме удари. Нито пък Джейми. Не мога да повярвам, че ти разказвам всичко това.

— Държиш се чудесно — каза Хънт. — Продължавай. И тъй, Марджи Карсън.

— Името беше лесно за запомняне, тъй че един ден наистина го проверих. Убийството, семейството, делата, всичко. Явно една от подробностите, която се е запечатала в паметта ми, беше, че е имала дете на име Уайът. Дори не се бях сещала за нея допреди три или четири месеца, когато те срещнах.

— Да, спомням си.

— По време на разговора неволно засегнахме темата, че си осиновен. Вероятно ти е направило впечатление, че веднага след това започнах да задавам доста лични въпроси — на колко години си бил, познаваш ли истинските си родители и така нататък. Защото у мен възникна подозрението, че може би ти си синът на Марджи.

— Което е самата истина — каза Хънт.

— Знам. — Тя замлъкна отново, изпадайки в моментен унес. — Тогава нямах представа как ще се обърне цялата история.

— Никой от нас не е имал.

— Имам предвид другите убийства…

Хънт кимна.

— При това развръзката още не е настъпила, Доди. Боя се, че продължавам да не разбирам защо тогава не си отишла в полицията. И защо не отидеш сега.

— Така ли? — Тя нададе кратък ироничен смях. — Смяташ ли, че ако наистина го направя, ще ме опазят встрани от случая?

— Това вече няма да е нужно. Ти ще си ключовият им свидетел. Щом Ланс е признал пред теб, това е пряко, а не косвено доказателство. Ще бъде достатъчно, за да го осъдят.

— А какво ще стане с мен и Джейми?

Хънт сви рамене.

— Ще ви включат в програма за защита на свидетелите. Съпругът ти ще изчезне. Ще се отървеш от него веднъж завинаги.

За пореден път Хънт явно се стори забавен на Доди.

— Нима действително не разбираш?

— Кое да разбирам?

Тя леко се наведе към него и заговори със снизходителен тон, сякаш обясняваше на дете.

— Аз няма да променя самоличността си, Уайът. Няма да подложа себе си и сина си на това. Не и след всички усилия, които съм положила, за да стигна дотук и да му дам старт в живота. Програма за защита на свидетелите? Сигурно се шегуваш. Да се оставя на милостта на малоумни правителствени чиновници, които до края на дните ми да ми казват къде и как да живея? Наистина ли смяташ, че ще се поставя в такова положение? Никога. Никога. И дума да не става. А освен това…

— Какво?

— Хайде, стига — каза тя след известна пауза. — Сещаш се, че има и още един съществен елемент.

— Кой е той?

— Парите, Уайът. Парите.

— Моля? — поклати глава Уайът. — Нещо не схващам.

— В секундата, в която Ланс разбере, че съм го издала, дори да ме скрият вдън земя, ще лиши Джейми и мен от наследство. Говорим за около петдесет милиона долара. Даваш ли си сметка каква сума е това? Подуши ли, че съм стъпила накриво, ще ме отреже от всякакъв достъп до средствата си, а с адвокати като неговите никога повече няма да ги видя. Не съм понесла толкова унижения и не съм направила толкова саможертви, за да позволя това да се случи. Освен това, както вече споменах, изобщо не вярвам, че полицията ще успее да гарантира физическата сигурност на мен и детето ми.

Хънт се облегна назад, поразен от безскрупулната ѝ логика. Кръстоса крак връз крак, придавайки си небрежен вид, и попита:

— И затова избра мен?

Очевидно Доди не виждаше проблем, морален или какъвто и да било друг, в тази своя постъпка.