Том Мартин - Пирамида

Безумов изглеждаше изключително доволен от себе си.

— Да. Е, сега вече знаете над какво работехме заедно с професора. Елате да разгледаме по-отблизо.

След около два часа Катрин и Ръдърфорд най-сетне слязоха по стълбите към обратния път от руините и поеха към хотела. Безумов ги беше оставил преди час, за да разгледат мястото сами, както и направиха. Когато стигнаха до фоайето на хотела, Катрин вече бе решила каква ще е следващата им стъпка.

— Най-сетне нещата започнаха да придобиват някакви по-реални очертания. Мисля си, че трябва да покажем картите на Безумов. В крайна сметка той спази своята част от уговорката, пък и като му покажем картите, може би ще научим още нещо ново.

— Разговорите с него са едно, но покажем ли му картите, ще изгубим единствения си коз. Кой знае какво ще направи в момента, в който разбере, че повече не сме му необходими.

Катрин се приближи до Ръдърфорд, хвана дланта му с две ръце и нежно я притисна.

— Джеймс, повярвай ми, ако си прав и руснакът наистина не е докрай откровен с нас, реакцията му при вида на картите определено ще ни даде допълнителна информация. Вече знаем, че е съществувала древна цивилизация, но съм убедена, че има още неща, които не са ни известни, и може би точно Безумов е човекът, който ще ни помогне, пък дори да го направи несъзнателно.

Ръдърфорд погледна ръцете й, престори се, че докосването й му е напълно безразлично, и повдигна рамене.

— И все пак си мисля, че идеята е лоша. Тук сме съвсем сами. Ако се случи нещо…

— Трябва да опитаме — настоя решително Катрин.

Джеймс я изчака да се отдалечи, обърна се към прозорците за последен поглед към вълшебния пейзаж отвън, въздъхна тежко и поклати глава.

„Тази работа хич не ми харесва…“

Влязоха в ресторанта на хотела и забелязаха, че Безумов вече е седнал на една маса. Келнерът му наливаше чаша вода. В момента, в който ги зърна, той скочи от стола си, разпери отривисто ръце и ги покани да седнат. Усмихна им се широко и ги озари с цялото приятелство, на което беше способен. Тогава забеляза, че Катрин носи плика, в който държаха картите. Погледът му незабавно блесна.

— Аааа! Виждам, че все пак имате нещо за мен.

Катрин се приближи до масата с Ръдърфорд по петите и сложи плика пред Безумов.

— Да, професор Кент ми е изпратил тези карти от Перу малко преди смъртта си.

Очите на Безумов се разшириха още повече, а устата му лакомо се разтвори. Той грабна платнената салфетка и трескаво избърса ръце. Руският му акцент стана още по-силен, а всички преструвки се изпариха.

— Карти, казвате! Но това е невероятно…

Катрин се зае да отвори плика. Безумов нетърпеливо размаха ръце. Картите се плъзнаха по покривката, а тя отстъпи, за да не пречи на руснака да се наслади на новооткритото съкровище.

Сега вече Безумов придоби вид на луд човек, а очите му заплашиха да изхвръкнат от орбитите си. Той се присегна и със страхопочитание притегли картите към себе си, сякаш са от пепел и всеки момент ще се разпаднат на съставните си части. Започна да оглежда внимателно всяка от тях, след което я оставяше настрана и се заемаше със следващата. През цялото време не престана да ломоти нещо на руски.

Ръдърфорд, който стоеше малко встрани от масата, също забеляза преобразяването. „Значи това е истинският човек, който се крие под гладката външност. Някак лаком, почти ненаситен. Определено търси нещо конкретно… Какво ли точно му трябва?“

Изведнъж Безумов замръзна.

— Знаех си! — възкликна той. — Пирамидите в Гиза, разбира се!

Ръдърфорд и Катрин се приближиха и се наведоха над масата, за да видят какво е предизвикало възклицанието на руснака. Картата пред него приличаше на обикновена карта на света, но в горния й десен ъгъл се виждаше надписа: „Карта с меридиана от картата на Пири Рейс като основен — собственост на американските военновъздушни сили“. Вместо през Гринуичката обсерватория на Лондон, нулевият меридиан на тази карта минаваше през пустинята досами Кайро.

Безумов едва не подскачаше от радост, а дланите му нежно милваха краищата на разтворената пред него карта.

— Гиза! Защо не повярвах на инстинктите си?

Катрин и Ръдърфорд се спогледаха неразбиращо.

Тя се окопити първа и попита:

— Какво означава това?

Руснакът се извърна към нея с хищна усмивка.

— Това, миличка, означава, че някоя добра душа в американските военновъздушни сили си е направила труда да изчисли кой меридиан са ползвали за нулев авторите на картата на Пири Рейс. Оказва се, че не е Гринуичката обсерватория, а пирамидите на Гиза…