Том Мартин - Пирамида

Ръдърфорд все още не разбираше нищо.

— Но какво толкова странно има във факта, че Гиза е служила за нулев меридиан на древните народи?

Безумов го изгледа навъсено. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Джеймс едва не отстъпи крачка назад.

— Нищо странно, просто означава, че Египет, или по-точно голямата пирамида в Гиза, са били център на последния свят. Това е от огромна важност.

Погледът на руснака отново пламна. Той се загледа в нищото, затвори се в собствения си свят и започна да мърмори едва ли не на себе си:

— Монументалните достижения на изкуството и архитектурата — рисунките на Наска, Ангкор Ват в Камбоджа, Катманду, древният град в Хималаите, и тайнствените свещени острови в Тихия океан — Нан Мадол, Яп и Раийатеа — всички са свързани едно с друго, част от огромна машина, и центърът, мозъкът на тази машина, трябва да е била Гиза, пирамидите. Това е било средището на старата цивилизация. И след четири дни, в понеделник, на изгрев-слънце ще настъпи пролетното равноденствие. Трябва да съм там! Който контролира Гиза, контролира света…

Той явно съвсем беше забравил за присъствието им. Сложи длани на масата и се отблъсна от нея. Погледа известно време в тавана, сякаш мълвеше нечута молитва или вземаше решение, след което се обърна към Катрин и Ръдърфорд.

— Ааа! Цялото това напрежение напълно ме изтощи. Моля да ме извините. Май часовата разлика най-сетне си казва думата. Трябва да ида да си легна.

С тези думи той се поклони отривисто, извъртя се на пети и бързешком излезе от ресторанта на хотела, за да се изгуби в сумрака на коридора.

Катрин и Ръдърфорд се погледнаха глупаво.

— Според теб какво точно се случи тук? Какви бяха тези приказки за „огромна машина“? Стори ми се пълно ку-ку — изкоментира Катрин.

Ръдърфорд погледна към вратата на ресторанта, през която току-що излезе руснакът.

— Нямам абсолютно никаква представа, но съм дяволски сигурен в едно: Безумов си има много точен и ясен план и той далеч не е начертан само от академична любов към науката. Що се отнася до психичното му здраве, предвид току-що видяното, съдебните заседатели определено се оттеглят на съвещание.

— И какви бяха всички онези места, които спомена? Каква връзка имат те?

По челото на Ръдърфорд се появи дълбока бръчка и той се зае да обяснява:

— Това са древни градове. Ангкор Ват е един от най-забележителните археологически обекти в целия свят. Намира се в сърцето на камбоджанската джунгла.

— И какво точно има там? Пирамиди ли?

— Не, не са пирамиди. Това е огромен комплекс от седемдесет и два каменни замъка, астрономически обсерватории и храмове. Най-големият замък, центърът на града, е събирателна точка на пет свещени пътя. От двете страни на всеки път са подредени статуи на петдесет и четири божества, всяка група понесла тялото на гигантско влечуго. Значи на всеки път имаме по сто и осем статуи. Като ги гледаш отстрани, изглежда, сякаш теглят въже, но всъщност тялото на змията е увито около съд с мляко, в който се вари млечният океан на Млечния път.

— А другите?

— Катманду е скрит в облаците на Хималаите. Никой не знае кога точно е основан. Другите пък са малки острови, изгубени в безкрая на Тихия океан. На всички тях има забележителни останки от отдавна изчезнали цивилизации и всички са свещени места.

Катрин оброни глава и огледа купчината карти, разпръснати по масата.

— И според Безумов всички тези места са свързани с лей-линии.

Ръдърфорд се оживи и в погледа му заиграха пламъчета.

— Очевидно това, което му показахме току-що, беше последното парченце от пъзела. Явно пролетното равноденствие, което трябва да настъпи след четири дни, също има огромно значение…

Катрин скочи уплашено в леглото. Някой тихичко се опитваше да отключи вратата на хотелската стая. Докато напрягаше слух в мрака, у нея не остана и капчица съмнение, че той съвсем скоро щеше да проникне в стаята. Огромна доза адреналин се стрелна по цялото й тяло.

„О, боже, сигурно е Безумов! Дошъл е да ме убие!“

Тя чу завъртането на топката на вратата и усети нечие присъствие. Дали пък не можеше да използва нещо за оръжие? Възможно ли беше да се измъкне оттук?

Опита се да преодолее паниката, напрегна очи в тъмнината и успя да различи дребно мускулесто тяло, което се приближаваше към нея. Инстинктите й я посъветваха да се изтърколи от леглото на пода и да се отдалечи от приближаващата се сянка. Още с първото изшумоляване на чаршафите обаче сянката в стаята й прошепна: