Том Мартин - Пирамида

Той светна лампата, подкани я да влезе в стаята на Безумов и притвори вратата зад гърба й. Тя просто не успяваше да се сдържи да изстреля десетки въпроси, но си даде сметка, че е по-разумно да остави Ернан да говори. Той постепенно възвърна самообладанието си, изгледа сконфузено пистолета в ръката си и се усмихна извинително.

— Иван Безумов не е само учен. Мигел и професорът установиха това едва след последната им среща. Той е бивш полковник от руското военноморско разузнаване. Лъгал ни е от самото начало. Много опасен човек. Освен това е изключително интелигентен. Причината, поради която ни беше нужно толкова време да разгадаем истинската му самоличност, е фактът, че той наистина е авторитет от световна величина в областта на древната археология, арктическата геология, предисторическия период, както и по много други въпроси. — Ернан затъкна пистолета в колана на дънките си. — Безумов изоставил развалините на Съветския съюз с една мечта, споделяна от поколения руски учени, а именно: да овладеят естествените енергийни източници на планетата — електромагнитните потоци, които протичат от Слънцето към Земята. Електроцентралите, захранвани от приливните вълни, както и вятърните генератори са нищо в сравнение с някои от идеите на руските учени. Искали са да използват орбиталното движение на самата земя, за да създадат огромни потоци от свободно безплатно електричество, което да използват за свои цели и по собствено усмотрение. Безумов е убеден, че в миналото човечеството е успяло да овладее тази гигантска сила. Желанието му е да преоткрие как е било направено това и след това да стане единствен собственик на невъобразимо голямото количество слънчева енергия.

— Но това е просто невероятно! — възкликна Катрин.

— Да, звучи налудничаво. В интерес на истината обаче, професор Кент смяташе, че Безумов наистина е попаднал на нещо. От друга страна, професорът, както знаеш, бе на мнение, че всяка технология неизбежно води до разрушаване на природата. Смяташе, че плановете на Безумов да овладее новите енергийни източници, ще причинят много повече беди от използването на полезните изкопаеми или производството на атомна енергия. Ако човечеството се намеси в естественото въртене на планетата или се заиграе с гигантския приток на енергия между Земята и Слънцето, резултатите могат да бъдат просто катастрофални.

— Какво точно имаш предвид под „катастрофални“? — попита Катрин.

— Кой знае. Мигел спомена, че според професор Кент, ако някой се опита да попречи или да промени орбиталното движение на Земята, внезапната промяна в центробежните сили е в състояние да предизвика откъсване на парчета от нея или дори тоталното й разпадане.

Челюстта на Катрин увисна. Тя си представи как прекрасната синя планета се носи величествено из вечния космически мрак. Крехка топка живот, вероятно самотна в безкрайния мрак, се взривява на милиарди късчета, троши се като огледало и изчезва завинаги.

— Трябва да го спрем.

— Абсолютно си права. Той е мегаломан и няма да се спре пред нищо по пътя към успеха. Точно сега обаче съм по-загрижен за вашата сигурност. Трябва незабавно да ви изведа оттук. Безумов не е единственият човек в Перу, който иска да се добере до вас.

Беше седем и половина в петък сутринта в анонимна сграда във финансовото сърце на Ню Йорк. Секретарят Милър седеше на голяма заседателна маса с десет други добре облечени мъже от различни националности.

— Господа — каза той, — първо искам да изкажа благодарността си за старанието и предаността ви през последните няколко години. Това ще бъде последната ни сутрешна среща. Всъщност е последната ни възможност за среща въобще. Остават само седемдесет и два часа до зората на пролетното равноденствие. Нека направим кратка равносметка.

Той взе очила за четене, сложи ги и погледна в бележника пред себе си. Мъжете около кръглата маса чакаха мълчаливо. Можеха спокойно да минат за влиятелни директори на средна възраст и също като Милър излъчваха власт и ерудираност. Секретарят надзърна над рамката на очилата си и започна:

— Добре — за Близкия изток ще имат грижата пряко сенатор Кърц и съветът на директорите. Да започнем с Япония.

Той огледа тримата представители на жълтата раса, настанени от другата страна на масата. Японският делегат се поклони лекичко и заговори:

— Както знаете, господин секретар, Японската централна банка се контролира от Корпорацията още от Втората световна война. Когато в понеделник сутрин започне световният срив, банката, противно на официалната правителствена политика, ще ликвидира всички позиции в чуждестранна валута и ще продаде чуждестранните и националните активи. Пазарът няма да има никаква възможност да се възстанови. Освен това съветът на директорите е решен да изчисти всякакви следи от ликвидност, ако въобще се появят такива.