Том Мартин - Пирамида

— А защо, след като сте работили заедно, не разполагате с копие от материалите, свързани с изследването ви?

Усмивката не слезе от лицето на Безумов, но сега стана леко надменна, едва ли не подигравателна.

— Джон… съжалявам, името ви е Джеймс, нали?… Два дни преди смъртта си професорът ми звънна и ми каза, че се е натъкнал на неопровержими доказателства, че през 4000 година преди нашата ера климатът в Антарктика е бил благоприятен за развитие на живот и континентът не е бил ледена пустиня. След експедицията пред 1989 година така и не успях отново да стъпя на Антарктика и никой не се интересува от теориите ми. Делото на живота ми, откритието ми е заплашено да потъне в забрава както за научния свят, така и за човечеството. Трябва на всяка цена да знам какво е открил професорът.

В главата на Катрин се въртеше едно-единствено нещо: „Картите. Доказателствата, за което е намекнал професорът, трябва да са картите. Сигурно си е мислел, че е намерил последното парченце от пъзела, или пък е решил, че моментът, в който следва да посвети Безумов в откритията си, е настъпил“.

— И защо дойдохте при мен? Защо ме последвахте чак в Южна Америка?

Руснакът се усмихна тъжно.

— Защото, Катрин, ти на практика си единствената близка на професора. Кой друг ще се погрижи за нещата му, ако не ти? Ти ще имаш достъп до всичко.

Катрин бе поразена.

„Може би в крайна сметка Безумов наистина е познавал професора сравнително добре. Иначе откъде ще знае, че сме били толкова близки? Но в такъв случай защо инстинктите ми казват, че не бива да му се доверявам?“

Уникалните древни руини на Мачу Пикчу са разположени на планински хребет, надвесен над обширна и дълбока долина, обрасла с джунгла. До развалините се стига по пътека, която върви на северозапад, промушва се между покритите с лишеи планински канари и води към хребета. Пътеката продължава да се провира, но вече надолу между камъни и растителност, а околните планински възвишения от време на време изчезват между кълбета от движещи се облаци. Няма човек, който да е бил там и да не е запомнил гледката до края на живота си.

Докато Катрин, Ръдърфорд и Безумов се препъваха надолу по пътеката, Мачу Пикчу внезапно изникна пред тях. Катрин се спря и загледа с изумление най-величествения спектакъл, на който беше ставала свидетел. Строителите на каменното чудо го бяха разположили перфектно на фона на пейзажа от планини, долини и терасирани пасбища, така че всичко да се съчетае по перфектен начин. Всичко бе балансирано, съществуваше в хармония. Ръдърфорд, който вървеше на няколко крачки зад нея, я настигна и зяпна от изумление.

Безумов продължи да говори ентусиазирано и помпозно за постиженията на инките със силния си руски акцент:

— Инките са смятали, че живеят в петата епоха, че преди тях е имало четири други свята, които обаче били унищожени от ужасни природни катаклизми, предизвикани от разгневен бог. Както виждате… — руснакът спря да си поеме дъх и махна към великолепната гледка наоколо, — инките не са били съвсем примитивни. Въпреки това изглежда, че въпреки призивите на Виракоча към хората, населяващи Андите, да живеят в мир, инките често са извършвали човешки жертвоприношения. Явно са убивали хора по ритуален начин, при това доста, на олтари, подредени по тяхната трактовка на лей-линиите. Знаете ли какво са „лей-линии“?

Ръдърфорд се зарадва, че най-сетне има нещо, което да знае, така че наруши мълчанието си:

— Да, изучавал съм ги.

— В такъв случай може би ще обясните на доктор Донован?

Ръдърфорд погледна към Катрин. Не му се щеше да помага на руснака, но тя очакваше да чуе обяснението. Той изсумтя едва чуто и започна:

— Лей-линиите са система линии от природна енергия, за които се предполага, че свързват всички важни археологически обекти в Англия. През 1920 година един мъж на име Алфред Уоткинс огледал пейзажа на провинциална Англия и начертал гигантска плетеница от линии, които свързват всички древни свещени места в британската история. Удивен от онова, което смятал, че е открил, той поръчал изработката на прецизна карта и предположенията му се потвърдили. По картата на Англия могат да се прокарат перфектни прави линии, които свързват свещените места. В някои случаи линиите се простират през цялата страна и минават точно през центъра на всяко от местата.

Катрин бе изключително заинтригувана.

— Какви са тези места? Нещо като Стоунхендж ли?

Ръдърфорд кимна. Самият той не беше в състояние да сдържа ентусиазма си.