Том Мартин - Пирамида

— Речта отговаряше изключително точно на събитието. Мога ли обаче да попитам дали е разумно да огласяваме подробности от плана, преди да го приведем в действие? Днес е едва вторник сутринта. Можем ли да имаме доверие на всички чуждестранни делегати? Понеделник сутринта е след цели шест дни.

Кърц се изсмя презрително.

— Това няма абсолютно никакво значение. Вече никой не е в състояние да ни спре, дори и да им бях казал истината.

Секретарят преглътна мъчително. Сенаторът се усмихна загадъчно, спря пред огромната стъклена врата на главния вход и го изгледа, сякаш да придаде по-голяма тежест на думите си. Несекващият поток от хора през вратите минаваше от двете им страни.

— Твоята работа е да инструктираш делегатите за персоналните им задачи и да координираш действията. — Сенаторът направи малка пауза, присви очи и продължи: — Трябва да действаш изключително предпазливо. Времето ни наближава. — Той погледна към препускащия град отвъд стъклената врата. — В неделя сутрин ще се видим отново в Кайро, но ще разговаряме и преди това. Междувременно, моля те, постарай се да няма повече отзвуци от откритието на професора.

С тези думи сенаторът се извърна и изчезна през стъклената врата към шумната улица, последван от бодигардовете си. Секретарят изтича през вратата след него, тъй като не бе сигурен какво се очаква да направи. Една лимузина спря до тротоара пред тях, а Кърц вдигна очи към небето и се усмихна:

— Краят наближава, Милър. Съветвам те да подготвиш душата си.

Секретарят го изгледа безмълвно и притеснено как се качва на задната седалка на лимузината. Колата се отлепи от тротоара и се включи в движението, а Милър усети, че му се повдига. Мислите му отлетяха към мъртвия професор и го побиха тръпки. Каква заплаха може да е представлявал някакъв старец с географски карти в ръце? И защо сенаторът го посъветва да подготви душата си? Странни думи от устата на председателя на най-могъщото тайно братство на света. Странни и напълно неуместни. Вече всичко му се струваше хаотично, лишено от каквато и да било логика.

Единственото сигурно нещо оставаше фактът, че след шест дни, в понеделник сутрин, светът ще се промени завинаги и той поне възнамеряваше да бъде на печелившата страна.

Ръдърфорд отвори вратата на апартамента си и подкани Катрин с жест да влезе.

— Моля, заповядайте.

— Благодаря. Страхотен апартамент — направи му комплимент Катрин, която се чувстваше объркана и се опита да го прикрие с тривиални любезности. — Божичко, ти имаш повече книги и от мен.

— Според мен колкото повече книги има един преподавател, толкова по-послушни са студентите му. Кажи какво да ти предложа?

— Нищо, само чаша вода, благодаря.

Ръдърфорд се промъкна край нея и се спусна към кухнята. Катрин се настани на канапето и огледа отрупаните с книги лавици, половината от които бяха на старогръцки, латински и други древни езици. Тя измъкна сборник с поезия на Катул в превод и го прелисти, но не успя да съсредоточи вниманието си върху написаното. Междувременно Ръдърфорд се върна с чаша вода, настани се на канапето до нея и остави чашата, лист хартия и химикал на малката масичка пред тях.

— Докъде бяхме стигнали? До гематрията. Хмм… — Той се почеса по главата, замисли се за момент и заговори изключително сериозно: — В много отношения гематрията наподобява игра. Изключително интелигентна и сложна игра. Но е нещо повече от това — в интерес на истината е много сериозна. Представлява таен код, използван от древните прорицатели. Смятало се е, че въпросният код притежава магическа сила. Преди обаче да стигнем до мистичната част на проблема, искам да ти кажа нещо повече за литературната му страна — обясни Ръдърфорд. — Философите на древния свят не са делили познанието на дисциплини като нас, защото са смятали, че всички разклонения на науката са свързани посредством тайна формула, на която е основан целият Космос. Ако ни видят как преподаваме науката като отделни предмети, сигурно ще останат ужасени, защото са поддържали тезата, че една от основните цели на образованието е да покаже целостта на познанието. Посредством наблюденията си върху природния свят установяват, че определени числа се появяват натрапчиво често — например в нотите на музикалната стълбица и в движението на планетите. Същите няколко числа и формули образували база, която се забелязвала във всичко. Чрез определянето на най-важните числа и формули могат да се извлекат космическите закони и да се предадат на другите по много ясен и прост начин.