— Удивително. И кога е станало това?
— Около 1760 година.
Катрин погледна доктор Фон Дехенд, който кимна насърчително.
— Както и да е, мисля, че онова, което намеква доктор Фон Дехенд, е, че преди това изобретение никой, нито римляните, нито китайците, нито шумерите, нито която и да е друга цивилизация…
— От известните ни — вметна доктор Фон Дехенд.
Катрин повдигна вежди и продължи:
— … От известните ни, не е била в състояние да измери географската дължина дори с приблизителна точност.
Фон Дехенд отпи от чая си и ги изгледа дяволито.
— Как тогава, за бога, да си обясним факта, че географските обекти, така прилежно описани от картите на Кент, са поставени на правилните дължини и ширини?
Катрин отново изпита онова смътно усещане за страх.
„О, не! Стига толкова сме опровергавали историческата наука“.
Фон Дехенд обаче очевидно се забавляваше.
— Да. Този въпрос също е доста интересен. Всички тези карти са поставили описаните от тях места на точното им географско положение. Дори в картата на Зенон, изработена около 1380 година, която изобразява Гренландия и моретата около Исландия, малки островчета, изгубени в обширните арктически морета, са поставени там, където трябва. Как е възможно това?
Професорът се изправи и закрачи из кабинета си, вдъхновен от размишленията върху уменията на древните картографи.
— Сигурно сте виждали множество карти на света. Някои, на които страните изглеждат много тънки и издължени, и други, на които са изобразени в по-заоблена форма. Всички карти изобразяват сфера или част от нея на парче плоска хартия. Това е изключително трудна задача. Всъщност е невъзможна за изпълнение без сложни и напреднали познания по математика, както и за времеизмервателните механизми, които Катрин спомена.
Ортодоксалната историческа наука ни учи, че по време на изработката на тези карти — което трябва да е станало след 14000 година пр.н.е. и преди 4000 година пр.н.е. — не са съществували напреднали цивилизации, които да имат нужните познания за това. На Хапгуд са му били нужни допълнителни обяснения по въпроса, така че се свързал с професор Страхън от Масачузетския технологичен университет.
Доктор Фон Дехенд се обърна към двамата си посетители и ги изгледа втренчено.
— Страхън заявил, че точността, с която са изработени картите, означава, че авторът им е следвало да разполага със знания по сферична тригонометрия, както и с прецизни инструменти за точно измерване на географска ширина и дължина. И как тогава да си обясним тези невероятно правилни географски карти, достигнали до нас от мрака на предисторията? Доказателствата се необорими и говорят, че в далечни времена, преди възникването, на която и да е от познатите ни култури, е съществувала наистина напреднала цивилизация. Нещо повече, независимо от стадия си на развитие тази цивилизация по някакъв начин е изчезнала.
Катрин го гледаше неразбиращо.
— Но това е невъзможно! Защо няма никакви следи от нея, руини или нещо подобно?
Фон Дехенд повдигна рамене.
— Не знам — отвърна той. — Просто ви излагам всички факти, свързани с тези карти. Аз съм само един скромен географ.
Изпаднаха в мълчание, което отново бе нарушено от Фон Дехенд:
— Представете си, че това общество е било толкова напреднало, че не му се е налагало да копае природни богатства или да дупчи земята за нефт… Представете си, че е използвало енергията на вятъра и рециклирана дървесина. Представете си, че е решило да не наранява планетата по начина, по който ние го правим. В такъв случай какви следи ще остави след себе си? Според мен почти никакви.
Катрин седеше безмълвна.
„Исках просто да разбера защо професорът е притежавал тези карти, а се натъкнах на нещо изключително странно и дори ужасяващо“.
Трябваше й поне един полезен отговор.
— Но в такъв случай защо са му били нужни на професор Кент тези карти?
— Това е огромна загадка и се опасявам, че не съм в състояние да хвърля дори и най-тънкия лъч светлина върху нея.
Стиснала здраво плика с картите в ръка, Катрин излезе от кабинета на доктор Фон Дехенд, слезе по стълбището и се озова на обляния в слънце вътрешен двор. Цялото й същество се тресеше от паника. Светът наоколо се сгромолясваше с гръм и трясък. Ръдърфорд я следваше по петите, а главата му се въртеше от току-що наученото. Обясненията на доктор Фон Дехенд, свързани с картите, определено го разстроиха и той не спираше да си мисли за бележката, написана от професор Кент. Нямаше никакво съмнение, че картите са пряко свързани с твърденията на покойния професор.
Читать дальше