Том Мартин - Пирамида

Ръдърфорд вече не можеше да се сдържа.

— Но това е изключително! Как така никога не сме чували за тази карта? Защо не е събудила по-широк интерес?

Той се изправи невярващо и закрачи напред-назад из стаята. Катрин забеляза широките му, силни рамене и рошавата коса, падаща върху яката на сакото му. Фон Дехенд кимна мъдро и продължи:

— Най-интересното в случая е, че когато направил откритието си с помощта на щатските военновъздушни сили, Хапгуд се свързал с Алберт Айнщайн. Сигурно си е мислел, че теорията му се нуждае от потвърждение, а какво по-голямо потвърждение от това, дадено от бащата на модерната физика.

— Айнщайн! Леле! Този Хапгуд не се е шегувал — възкликна Ръдърфорд.

— Абсолютно. И е избрал правилния човек. Айнщайн, като всички велики умове, неизменно бил отворен към нови идеи, дори да са в рязко противоречие с научните доктрини на своето време. Ето вижте, това е откъс от предговора, написан от Айнщайн, към една от книгите на Хапгуд.

Фон Дехенд издърпа книгата от лавицата, намери нужната му страница и я побутна към двамата си посетители.

Често се случва с мен да се свържат хора, които искат да обсъдим непубликуваните им идеи.

Няма нужда да казвам, че подобни идеи рядко съдържат научна обосновка. Първата идея, предложена ми от господин Хапгуд обаче, просто ме накара да настръхна. Тя е оригинална, изключително проста и ако продължи да се доказва, ще бъде от изключително значение за всичко свързано с историята на нашата планета…

Катрин и Джеймс се спогледаха. Фон Дехенд вече беше набрал скорост. Той се отпусна в креслото си и затвори очи.

— Нашият професор Хапгуд — продължи докторът — проявил интерес към картата на Пири Рейс, защото смятал, че тя ще му помогне да докаже теорията си за разместването на пластовете на земната кора. Той вярвал, че цялата земна кора се придвижва около планетата на определени периоди от време. Вероятно сте запознати с теорията за движението на тектоничните плочи?

Двамата кимнаха.

— Местата, където тектоничните плочи се срещат, обикновено се характеризират със силна вулканична активност — отбеляза Катрин.

— Точно така. Линията Сан Андреас, която пресича Калифорния, е типичен пример за сблъсък на тектонични плочи. Калифорния съответно страда от чести земетресения. Както и да е, Хапгуд смятал, че тектоничните плочи не само се блъскат и търкат една в друга, а понякога всички се движат заедно. Представете си земната кора, литосферата, като черупка на гигантско яйце. На някои места тя е с дебелина едва петдесет километра. Под нея се крият разтопени скали, метали и всякакви газове и течности. Теоретично няма причина Хапгуд да бърка. Той твърди, че причината Антарктика в един период да е била свободна от ледове е, че се е намирала на съвсем друго място — трийсет градуса по на север. Интересно, нали? Нещо повече, Айнщайн приел теорията му и също смятал, че картата на Пири Рейс е истинска. Нито Хапгуд, нито Айнщайн обаче са се опитали да обяснят кой е притежавал необходимите картографски умения, за да я изготви 4000 години пр.н.е. Това си остава загадка.

Катрин и Ръдърфорд се втренчиха в доктор Фон Дехенд, който се зае да огледа останалите карти. Той промърмори нещо, което издаде изненадата и възбудата му, след което кимна и вдигна глава.

— Събрал ги е всичките! — обяви изненадано професорът по география.

— Какво имате предвид? — попита разтревожено Катрин.

— Кент е успял да направи колекция от копия на най-странните географски карти на света. Ето вижте!

Фон Дехенд се зае трескаво да размества картите по масичката, като се вторачваше за по няколко секунди във всяка от тях.

— Това тук е карта, направена от Меркатор, най-великия картограф на всички времена. Неговата карта също показва Антарктика, преди ледовете да я скрият, и съвсем точно очертава бреговата линия. Тук пък е великата карта на Буаш. Тя си остава най-голямата загадка! Буаш я публикувал през 1737 с твърдението, че за съставянето й е използвал множество антични карти, които отдавна са изгубени. На картата Антарктика е показана без лед и като два отделни континента, разделени от пролив. Твърдението му е доказано едва през двайсети век в резултат на предприето мащабно проучване.

Катрин и Ръдърфорд се спогледаха смаяно. И двамата бяха заинтригувани до краен предел. Последствията от географските карти изглеждаха невероятни. Също както загадката на догоните, за която Катрин говори пред студентите само преди часове, картите поставяха неразрешими въпроси, само дето в случая ставаше дума за нещо повече от академични спорове. Ценната колекция от карти беше единствената им улика към възможната причина за смъртта на професор Кент.