Том Мартин - Пирамида

Нагласи настолната лампа така, че светлината да пада отвесно върху картите, и се зае да ги оглежда.

— Хммм. Много, много интересно. Наистина много интересно.

Той изгледа Катрин над ръба на очилата си.

— Мога ли да попитам откъде се сдобихте с тези карти?

Тя се поколеба за частица от секундата. Хвърли поглед към Ръдърфорд. Той на свой ред повдигна вежди, за да покаже, че всичко зависи от нея.

— От професор Кент — отвърна Катрин.

— Ааа! Кент, значи. И защо ще му е на Кент да се интересува от тези карти?

— Ами ако ни разкажете нещо за тях, може и да сме в състояние да отговорим на въпроса ви.

— Добре, в такъв случай се пригответе. Тези карти не са обикновени. Може да се каже, че това са най-противоречивите карти на света.

Секретарят Милър се изправи и потупа с пръст микрофона на катедрата пред себе си. Жуженето на гласове в огромната заседателна зала постепенно заглъхна. Той прочисти гърлото си и каза:

— Господа, представям ви сенатор Кърц.

Почтително постави микрофона пред сенатора и седна обратно на мястото си. Кърц се изправи, а из залата се разнесе одобрителен шепот. Сенаторът взе микрофона в ръка и заговори:

— Благодаря ви, секретар Милър, благодаря и на вас, господа, че се събрахте тук днес. Вярвам, че дори и в ерата на видеоконферентната връзка нищо не е в състояние да замени личните контакти и общуването лице в лице, а защо не и бирата с приятели след работа. Надявам се секретарят да ни позволи това малко удоволствие по-късно.

Из залата се разнесе вълна от одобрителен смях. Сенатор Кърц погледна покровителствено надолу към секретаря, преди да продължи:

— Някои от вас са изминали доста дълго разстояние, за да бъдат днес тук, и искам още в началото да ви уверя, че усилията, които сте положили, в никакъв случай не са напразни. Днес ще преминем точката, от която няма връщане назад.

Аудиторията замлъкна.

— В понеделник сутрин, в осем часа и пет минути, ще бъде дадено началото на събития, които напълно ще унищожат глобалното статукво и ще проправят пътя ни към световно господство. Говоря ви за окончателната стъпка.

Из залата се разнесе възбуден шепот. Секретарят Милър огледа множеството и установи, че сенатор Кърц вече ги държи в ръката си. Нямаше никакво съмнение, че е професионален оратор. Не беше трудно да си го представи човек по телевизията, където най-напред също вцепенява аудиторията си от ужас, за да й прости благородно миг по-късно.

Секретарят погледна дискретно часовника си, измъкна се тихичко от стола и се прокрадна към изхода. Никой не го забеляза. Всички бяха завладени от речта на сенатора и внимаваха в обясненията му. Щом Милър се приближи до вратата, един едър охранител му отвори и той безшумно се изниза в коридора.

Въпреки личните си съмнения относно премахването на професор Кент и преследването на сътрудниците му, той имаше работа за вършене. Картите на професора все още липсваха и може би точно в този момент някой някъде ги разглеждаше. Време беше да задейства агентите си в Англия.

Доктор Фон Дехенд посочи една от разстланите на масата карти. Катрин и Ръдърфорд я разгледаха неразбиращо. Беше толкова износена, че очертанията на брегове, реки и острови едва се различаваха.

— Западното емпирично познание наподобява язовирна стена, изградена от милиони малки тухли — започна възрастният професор. — От време на време учените се сблъскват с парченце познание, което просто отказва да влезе в определеното му място в язовирната стена. Картата на Пири Рейс, която лежи пред нас, е идеална илюстрация на думите ми. Никой, повтарям, никой не е в състояние да обясни формата на тухлата, която представлява картата на Пири Рейс.

Фон Дехенд пооправи очилата си и продължи:

— Изработена е от кожа на газела през 1513 година в Константинопол от Пири Рейс, който тогава е адмирал от турската флота. На нея са изобразени източното крайбрежие на Южна Америка, западната брегова ивица на Африка и северното крайбрежие на Антарктика по времето, когато континентът е бил тропически рай и на него е нямало никакъв лед. Разбира се, Пири Рейс не прави проучването сам. Твърди, че е използвал множество различни карти от отоманските имперски архиви.

С голяма доза сигурност можем да твърдим, че крайбрежието на Антарктика е било свободно от ледове само от около 14000 до 4000 години пр.н.е. Преди това е бил Ледниковият период и Антарктика била изцяло покрита от милиарди тонове лед, също както и днес.