Томас Энгер - Кървава мъгла

— Да, може би — каза Хенинг и се усмихна на дружелюбната дама с дълга черна коса. — Каква е практиката, водите ли годишници тук?

— Да, водим — усмихна се тя. — Но нямаме особено много на брой. Нямаше годишници до около 2005 година, мисля.

— Значи ако ви помоля да потърсите снимка на класа, на която да присъства и Ерна Педерсен, то вие няма да разполагате с такава?

Усмивката на секретарката застина.

— Точно така — отвърна тя. — Значи затова питате.

Хенинг разбра, че новината за убийството на Педерсен, естествено, беше достигнала и до някогашния й работодател. Той обясни кой е и с какво се занимава.

— Опитвам се да открия някой, който я е познавал, докато е работила тук. Има ли учители, които са били назначени преди тя да се оттегли през 1993?

Секретарката се замисли.

— Персоналът ни е много млад, така че не мисля. Но ако издирвате нейна снимка, то може би трябва да отидете в дома на някой от нейните ученици. Ако изобщо успеете да намерите някого от тях.

Нова усмивка.

— Да, това е всичко — каза Хенинг. — Благодаря ви все пак за помощта.

Неравният асфалт се плъзгаше под автомобила. Бярне погледна към пасажерското място, където Ела Санлан седеше и се взираше през прозореца.

— Мисля си по малко за медицинските работници в клиниката — каза той. — Нилсен, Сюнд и Турбьорнсен.

— Какво за тях?

Бярне вдигна пръст във въздуха.

— Знаем, че Даниел Нилсен излъга за това с какво се е занимавал преди да го посетим в дома му. Той никога не е ходил да тренира във фитнес залата на Свайн, както твърдеше. Знаем, че е бил в клиниката в неделя, за да предаде нещо, и че този момент съвпада с времето на убийството. А никой от служителите не е познавал жертвата по-добре от него.

Бярне вдигна още един пръст.

— Знаем, че Уле Кристианд Сюнд е бил там, когато Ерна Педерсен е била убита, и че вероятно той е закарал Даниел Нилсен до Холменколен вчера следобед, незнайно по каква причина. Значи те са повече от колеги. Може да се окаже, че се защитават един друг.

— Но синът на Сюн също е бил в клиниката онази вечер — възрази Санлан. — Нали не мислиш, че Сюнд е участвал в зверско убийство, само на една ръка разстояние от сина си?

— Тихо сега, насред размишленията си съм. А имаме и Перниле Турбьорнсен — каза Бярне и вдигна трети пръст във въздуха. Но нишката на мисълта, която стоеше толкова ясно за него в главата му, сякаш беше изтрита.

— Какво за нея?

— Не знам — отвърна Бярне. — Но те са използвали нейната кола към Холменколен вчера. Сюн и Нилсен, искам да кажа.

— Точно това не е престъпление.

— Не, но си мисля и нещо друго. На какви изкушения може да бъде изложен един медицински работник в старчески дом?

Санлан вдигна рамене.

— Не са пари във всеки случай.

— Ами лекарства? — предложи Бярне.

Санлан не разбра напълно.

— Шефът на Грюнереме каза вчера, че доста лекарства оттам са изчезнали.

— Не намирам именно това за особено необичайно, Бярне.

— Не, може би не, но лекарства, изписвани с рецепта, притежават определена стойност на улицата, независимо дали се намираш в Синсен или в Холменколен. А Даниел Нилсен, ако си спомняш, сам призна, че е закъсал с парите.

Земята под краката им отново се разклати на входа към Биркелюнден [33] Биркелюнден е парк в Осло. . Три трамвая чакаха на спирката. Безкрайна опашка от хора слизаше и се качваше.

— Но какво общо има това с Ерна Педерсен? — попита Санлан, докато Бярне маневрираше между два автомобила до пешеходната пътека. — Ако ги е видяла да крадат лекарства, а след това ги е заплашила, че ще ги издаде?

Бярне не отговори веднага.

— Не знам — отвърна той и даде газ. — Но нека видим дали можем да разберем. Трябва да има причина да са открити отпечатъци на Перниле Турбьорнсен върху куките за плетене на Ерна Педерсен.

Точките не бяха еднакво сини, както тя си ги спомняше. А всъщност не си спомняше и Шюстстиен, помнеше само, че ходеха там и ставаха хубави разходки. Какао и филии с брюност [34] Брюност е традиционно скандинавско карамелизирано сирене от суроватка с характерен кафяв цвят, откъдето идва и името му (в буквален превод — „кафяво сирене”). . Млечен шоколад може би, от време на време. Пластмасово шише с жълт сок.

Тя ориентира охранителите си, докато опаковаше малко храна в една торба, която намери в жълтата стая, и каза, че трябва да се подготвят да походят малко днес. Но когато каза къде възнамерява да отидат, те настояха да застанат пред и зад нея, за да могат първо да проверят пътеката и да я предупредят, ако някой идва. Ако тя наистина искаше никой да не научава къде се намираше, то те смятаха, че трябва да действат по този начин. А и във всичко това имаше аспект, свързан със сигурността, който тя, естествено, разбираше и приемаше, но искаше те да стоят на известно разстояние от нея.