Томас Энгер - Кървава мъгла

Естествено, че е казала.

Той отиде в банята и наплиска лицето си. Облече се, подготви се. Взе със себе си някакви таблетки, някакви други , които го правеха по-силен. След това излезе. Впусна се в един ден, какъвто не се срещаше често.

Но това нямаше никакво значение. Мислеше единствено за това какво щеше да бъде чувството. Дали този път той щеше да бъде там с цялото си същество. Когато светлината угаснеше.

Хенинг изрично беше попитал дали фирма, даваща под наем автомобили, разполагаше с кола в жълто, но трябваше да се задоволи с бяла кола, която едва ли беше изминала повече от 3000 километра. Сега бе изминала още 40 и първото място, където мъжът спря, беше училище „Йесхайм” — един от някогашните работодатели на Ерна Педерсен.

Изминали бяха повече от шестнадесет години, откакто тя беше приключила с него, и Хенинг знаеше, че информацията, която можеше да открие само в една оскъдна сутрин, беше ограничена. Въпреки това той паркира и влезе в училищния двор, район, който значително се беше променил, откакто Хенинг за последно беше идвал в Йесхайм. Беше играл в един футболен мач, когато беше в пети клас. Вдигна се голям шум, защото един клас от Кльофта бе дошъл чак до Йесхайм, за да играе футбол. Това беше съперничество в най-добрата и в най-лошата си светлина. Играха два пъти по 20 минути по неравния двор в задната част на училището и победиха с 5–2. Хенинг бе вкарал три от головете. Все още си спомняше как го вдигнаха върху раменете на учителя след мача.

Сега нямаше доказателства за това дали Том Свере Педерсен имаше право, че училищните стени някога са били изписани с ругатни за майка му. Боята на стената изглеждаше прясна и това беше така при много сгради, откакто Хенинг беше изиграл фамозния футболен мач през 80-те.

Той огледа задната част на училището. Значително по-добре поддържано беше, отколкото си го спомняше. Преди всичко беше запуснато и прашно. Сега имаше трева навсякъде. Игрище за плажен волейбол. Игрището, на което бяха играли на времето, сега изглеждаше като нещо, което един средно заможен футболен отбор използваше, за да тренира. Усещането да вървиш по следите на миналото, когато всичко е унищожено и подменено с нещо по-добро, беше особено. Но той се опитваше да си ги представи, учениците, които не бяха харесвали Ерна Педерсен, какво бяха правили, какво си бяха мислели. Графитите по стените може би периодично са били премахвани и е било достатъчно лесно да бъдат открити виновниците. Но дали този, който я бе мразел най-много, би го направил толкова очевидно?

Може би да. Може би не. Хората са различни. Но ако трябваше Хенинг да изрази омразата си, то той щеше да избере място, където да може да дава воля на омразата си. Място, което никой да не може да разруши, да премахне или да реставрира.

Хенинг се огледа. Нямаше ученици навън. Слънцето светеше по училищните прозорци, но той видя, че вътре има занятия. Имаше дървета в периферията на училищния двор, до оградата, гледаща към сивите жилищни комплекси отвъд нея. Дървета с различна височина. Височини за катерачи.

Хенинг се приближи до дърветата, изучаваше ги. Клони, които се простираха много нависоко и настрани, някои от тях се вплитаха един в друг. Там имаше може би общо десет-дванадесет дървета.

Той огледа кои бяха с най-дебели клони, опипа едно дърво и се покатери. Не виждаше никакви рисунки по ствола му, нито на първия, нито на втория метър. Слезе обратно и пробва със съседното дърво. Същият резултат и там. Възрастна жена с ролатор минаваше по тротоара покрай оградата. Хенинг й се усмихна, преди да провери още едно дърво, качи се доста нагоре по него и обкрачи най-големия и дебел клон. Облегна се на ствола и се огледа.

Не.

Нищо.

Въпреки това по един или друг начин той се чувстваше в близост до извършителя, във всеки случай можеше да си представи какво беше да разполагаш със собствено място като това, място, където човек можеше просто да седне и да размишлява, да чувства и да мрази. А снимката на класа, която е била махната от стената на Ерна Педерсен, думите „дробни черти”, които тя е изрекла в страха си в деня преди да бъде убита, можеха да означават, че някой наистина я бе мразел. И че убийството имаше нещо общо с нейното преподаване.

Хенинг слезе обратно и влезе в самата сграда на училището точно когато се чу звънецът и с помощта на едно малко момче откри къде се намира кабинетът на директора. Точно днес него го нямаше, както Хенинг разбра от една отзивчива секретарка, но може би тя също можеше да му бъде от помощ.