Томас Энгер - Кървава мъгла

Единственото, за което той се сещаше, което можеше да е действало достатъчно разсейващо за цял етаж от старчески дом, беше песента и играта на Централата за доброволчество в онзи следобед. Някой може да се беше измъкнал от групата, да е отишъл в стаята на Ерна Педерсен, да я е убил, а след това да се е върнал обратно. Всичко това не може да е отнело повече от няколко минути и така никой не би чул нещо. Педерсен не е била в състояние да извика особено силно, а стаята й беше доста далеч от всекидневната, където са пели песни. А може би беше лесно една фоторамка да бъде скрита. Всичко, от което човек се нуждаеше, беше чанта или яке с големи джобове.

Но било ли е цел да бъдат поразени очите й? Ами снимката, която липсваше? Трябвало ли е тя първо да я погледне , преди той да я убие?

Мислите му бяха прекъснати от Ела Санлан, която почука и подаде глава.

— Току-що получих обаждане от криминалистите — заяви тя въодушевено. — По куките за плетене са намерени отпечатъци, които не са на Ерна Педерсен.

Бярне я погледна внимателно:

— Добре. Чии са тогава?

Над Йесхайм бяха надвиснали сиви облаци, които отказваха да пропуснат слънцето, но Емилие Блумвик не се интересуваше от това, когато остави Себастиан в детската градина точно навреме, за да хване екскурзията до Ракнехауген. В сака със Светкавицата МакКуин [32] Светкавицата Маккуин е анимационен герой от детския филм „Колите”. имаше приготвени два пакета със сандвичи, прозрачно, синьо пластмасово шише с изворна вода и една зелена ябълка. Изпрати детето с прошепнатата заръка да се забавлява много, защото всъщност тя имаше намерение да направи именно това.

Това несъмнено беше бавен старт на деня, след като се бе прибрала от работа късно предишната вечер и бе открила Матис заспал на дивана, завит е одеяло. На масата имаше бутилка червено вино, което очевидно беше пил сам, защото имаше синьо около сухите си напукани устни. До бутилката имаше бележка, на която пишеше: „Събуди ме, когато се прибереш…” с три х-та едно след друго — сякаш първоначалният намек е труден за разбиране.

Но тя нямаше желание. Дългата вечер на летището бе накарала главата й да натежи. Отново имаше някакви неприятности с лентата за багажа, нещо, заради което на пътниците им отнемаше повече време да се чекират, и в синхрон с тяхното лошо настроение, и това на Емилие се развали. Когато тя най-сетне пристигна у дома, доста след полунощ, в главата й имаше само една мисъл и тя беше как ще си легне. Това и направи. Легна си и заспа веднага.

Матис бе събуден от мобилния телефон, който във всички делнични дни издаваше адски звуци в 5:45, и тя го чу как отива под душа. Но когато той влезе в спалнята, за да си вземе чисти дрехи, тя се престори, че спи. Всъщност не знаеше защо го направи. Влезе при нея и преди да тръгне, но тогава тя беше заровила главата си под юргана и се беше свила на топка.

Себастиан се събуди, както обикновено, около 7 часа, и Емилие го сложи пред телевизора за първия час, спокойно пренебрегна всички вътрешни гласове, които й крещяха: „Ти си лоша майка, ти си лоша майка”, и се върна обратно в леглото. Настрои часовника си за 8 часа и се събуди с чувство на паника, сякаш беше закъсняла за нещо. За щастие, откри Себастиан там, където го беше оставила с фигурка Светкавицата Маккуин в ръце и с дистанционното до себе си.

Телевизия.

Най-доброто откритие на света след биберона и съдомиялната машина.

Но денят придоби съвсем различен развой, когато разбра, че трябваше да отиде до Осло по-късно през деня, за да обядва с Йохане.

Емилие мислеше за усмихнатото лице на приятелката си, когато излизаше от детската градина и навлизаше в деня, който изведнъж просто я очакваше. Тя толкова се радваше отново да види Йохане, да научи всичко, което се беше случило в живота й след последната им среща, какво бе правила през лятото, дали бе срещнала нови мъже, какво ставаше, такива неща.

Емилие се отправи към магистралата, докато си мислеше за Матис. Ако някой би могъл да успее да разбере мислите и чувствата, които неочаквано бяха изникнали към мъжа, когото тя смяташе, че обича, то това трябва да бе Йохане. Тя винаги беше давала много добри съвети.

Той примигна, внимателно отвори очите си.

Започваше нов ден. Това означаваше, че има само още два дни.

Мисълта накара главата му да забръмчи. Хапчетата, които беше взел предишната вечер, винаги оказваха този ефект върху него. Отслабваха го. Но мисълта за онова, което щеше да прави в този ден, го накара бързо да стане от леглото и да отиде при компютъра. Тя на всички ли беше разказала къде се намираше? Какво правеше?