Брадли Уест - Море от лъжи

Каултър харесваше последните модели компактни сатфони: с размера на блокчета шоколадов сладкиш и несъразмерно големи сгъваеми антени. Изненада се от позвъняването, защото може би само пет души на света имаха този номер. Телър беше мъртъв, а Джоана сигурно искаше и той да бе при него. Това оставяше Познър и… о, боже!

— Ало? — отговори той.

— Ало? Франк? Ти ли си? Майка ти е.

— Мамо? Добре съм. Ти как си? И откъде имаш номера ми?

— У дома съм с двама младежи. Единият ми каза, че държиш баща му Боб… Боб Нолан под стража. Сега… аз съм сигурна, че имаш добра причина да…

— Мамо, не говори с тези хора. Те са престъпници. Ти натисна ли паникбутона?

— Ама разбира се, че го натиснах. Направих го преди петнайсетина минути, когато отидох за мляко и курабии, но те са много вежливи младежи и бяха напълно убедени, че намеренията ти не са добри, така че аз отпратих полицията, когато се появи, защото исках да ги изслушам. Обясних на полицаите, че просто ми се е искало да видя човешко лице, а през това време момчетата стояха тихо и кротко в дневната. Знаеш ли, сине, понякога ми става самотно, защото никой, освен теб не идва да ме види. И кога беше това за последно?

— Мамо, не мога сега да говоря…

— Бърт, синът на Боб Нолан, казва, че ще убиеш баща му, преди да те изобличи като масов убиец. Той е тук сега и иска да говори теб.

— Боб Нолан е престъпник . Неговият син е престъпник…

Бърт взе безжичния телефон и се върна в дневната, откъдето можеше да говори, без никой да го чува.

— Казвам се Бърт Нолан. Търсят ме за осакатяването на двама федерални агенти и следователно нямам какво да губя. Ще седя до майка ти, докато не чуя гласа на баща ми да ме увери, че е добре и в безопасност. Така че не затваряй или майка ти ще умре. Не изпращай пак полицията в дома ѝ или майка ти ще умре. Просто доведи баща ми на телефона веднага!

— Момче, не ме заплашвай. И никога не заплашвай майка ми. Защото ръката ми е дълга…

— Задръж така. Майка ти е в кухнята и казва нещо на приятеля ми. — Гласът на Кърт прозвуча далече от слушалката. Наистина ли, госпожо Каултър? Трябвало да вземете хапчетата си за кръвно и аритмия в осем, а вече закъснявате? Боже, това не е добре…! Вече пак на линия, Бърт продължи: — Обещавам, че няма да я докосна с пръст, но не знам дали това ще има значение. Може да ѝ дадем тройна доза, а може и тази нощ да пропусне лекарствата си. Така че спри да ме заплашваш и ми дай баща ми.

— Ще ти се обадя след малко. Той… той е зает в момента. Обади ми се след десет минути.

— Не затваряй. Затвориш ли, аз ще затворя очите на майка ти.

— Изчакай така — късо каза Каултър. Беше извън себе си и стискаше телефона с такава сила, че ръката го болеше.

Ръцете на Кайли бяха изтръпнали от тежестта на Жао, който с настроение я изнасили за втори път. Тежестта му бе достатъчна да сгъне тънкия матрак до такава степен, че въжето между глезените и китките ѝ се отпусна и тя успя да развърже възела, който бе отговорен за гадната ѝ поза. Знаеше как да се освободи от тиксото, което имаше незаслужена слава на добър начин за ограничаване свободата на задържаните, но първо трябваше да извади ръцете си пред себе си. При по-нормални обстоятелства щеше да прекара ръцете си под задника, после под краката, но сега беше загубила всякаква чувствителност в тях от лактите надолу.

Лежеше гола на леглото на Жао, докато той мастурбираше в опит да получи още една ерекция. Отказа се след няколко трескави фрикции, защото повехналият му стрък продължаваше да виси вяло. Погледна я и го раздруса, преди да се обърне, за да се облече.

Моментът беше сега или никога. Тя се насили да седне, подпря се назад на ръцете си, свали ги надолу с всички останали ѝ сили, после се сгъна напред, така че коленете ѝ опряха в гърдите. Усети китките си под седалищните си мускули. Все така сгъната, бързо се превъртя на гръб и прокара китките си под сгънатите си крака и под ходилата. Сега хванатите ѝ с тиксо китки бяха отпред. Беше се изпотила от усилието и за момент бе спряла да обръща внимание на похитителя си.

Жао стоеше пред нея по слипове, широко усмихнат, с демоничен поглед и с насочен към нея пистолет. Тя вдигна ръце и освободи с пръсти запушената си уста. После му каза на мандарин:

— Недей да бързаш. Ще ти направя най-страхотната свирка, която си изживявал.

— О, да, сигурен съм. До момента, в който ще го отхапеш. Да вървим. Вие, кучките от МДС, сте едни и същи най-обикновени сухи дупки.