Брадли Уест - Море от лъжи

— Отворен съм за предложения. Ако отключиш клетката, пуснеш ме навън и се предадеш, това ще е приемливо.

— Бъди сериозен. Само глупаците вярват, че могат да решат световните проблеми. Ти няма да си тръгнеш оттук жив и двамата го знаем. Има няколко лоши начина, и този не е най-лошият. Ако не ми кажеш всичко, което вече си споделил с други за МН370, аз бавно ще те съпроводя до бараката за разпити. Там вътре има един човек, който ще те накара да се молиш за смъртта, преди да е свършил с теб. Виж какво ще ти кажа… Окажи ни сътрудничество и ще оставим трупа ти някъде, където ще бъде намерен, за да може семейството ти да получи застраховката. Иначе просто ще се превърнеш в поредния безследно изчезнал и ще трябва да изтече законният седемгодишен период, за да те обявят за юридически мъртъв. Какво ще кажеш?

— Ще кажа да си го начукаш. Франк.

„Да приключваме с тази дивотия“, каза си Нолан и стисна с дясната си ръка пластмасовия нож. После нададе задавен боен вик и атакува Елвис, сгънат на две.

— Чути са изстрели! Потвърдени изстрели на борда на самолета — предаде Чонга в щабквартирата на спецотряда.

Отворът бе получен моментално:

— Разрешавам да действате, Мака!

Хората на Маккълоу вече се бяха разделили и заобикаляха самолета. По сигнал две от двойките скочиха напред с готови за стрелба оръжия и затичаха да заобиколят гълфстрийма — единият към пилотската кабина, другият — към опашката. С куки на въжета в ръцете те бяха готови да се изкатерят по крилата и да се качат на фюзелажа, преди да използват кумулативни заряди, за да отворят дупки за хвърляне вътре на зашеметяващи и газови гранати. Чонга и Мака покриваха фланга на екипа. Снайперистът и наводчикът отговаряха за покриване на вратата.

Вратата на G550 се спусна и се видяха стъпалата на сгъваемата стълба. В отвора се подаде бял флаг на края на чадър. Някой хвърли на пистата отвън пистолет и бойна карабина.

— Отбой, отбой! „Лудия Макс“ до „Тъндърдоум“. Отбой! Имам бяло знаме. — Превключи канала, за да говори с екипа си, и продължи: — Не изпускай от поглед вратата, Пади. Ако не ти харесва какво виждаш, забий му куршум!

— Мака, хеликоптерите са готови. Могат да са над мишената след седемдесет секунди. — Капитан Уилард бе държал в готовност трите подкрепящи Блек Хоука, а Чонга слушаше комуникациите им.

— Да стоят, където са си. Ще ви кажем, ако е нужно. Повтарям, решението е наше.

Висок рус бял с бяла риза слезе заднешком по стълбата, хванал под мишниците отпуснато тяло. Облечен по същия начин негов колега, по-възрастен азиатец, държеше тялото за краката. Двамата с мъка пренесоха надолу по стълбите някакъв мъж със синя униформа и завлякоха тялото под самолета, на сянка.

Спецотрядът окова в белезници двамата пилоти и ги накара да коленичат в изчакване да дотича Мака, следван от Чонга, нарамил УКВ радиостанция „Бауман“. Един от бойците потвърди, че мъжът на земята е мъртъв.

Мака се обърна към по-възрастния пилот:

— И каква е историята, мой човек?

— Аз съм капитан Нишимото, пилот от запаса на американските ВВС, на работа в „Харкорт Авиейшън“. Самолетът ни бе отвлечен вчера в Шри Ланка. Това е вторият ми пилот Джон Дженкинс. И той с бивш от ВВС, но и от Специалните сили. Късно снощи обявихме похищението, когато кацнахме и задействахме аварийния радиобуй.

— Значи това ей там е похитителят?

— Не, сър. Друга група отведе като затворници нашите похитители тази сутрин на зазоряване. Отлетяха на изток с хеликоптер „Бел Рейнджър“ и…

— Да, да. Ние бяхме зрители на малката драма. Кой тогава е този? — И той посочи тялото.

— Не знаем. Остана при нас с инструкции да ни застреля, ако опитаме да напуснем самолета. Шефът му го наричаше Тоби. Имахме скрито оръжие и Дженкинс го използва.

— Ясно, достатъчно. Капрал Чонга ще запише подробностите и ще проведем кратко разследване. Има ли някой друг на самолета? Някаква идея кога онези с хеликоптера ще се върнат или с какво се занимават те?

— Няма никой на борда, сър. Човекът, който ни отвлече, е Боб Нолан, агент на ЦРУ, който…

— Да, знам отлично кой е Боб Нолан.

— Е, Нолан пътуваше с разузнавач от Китай, жена на име Ю. Дойдоха тук, търсейки обяснение за изчезването на полет МН370.

— МН370? Не думай… — Изведнъж перспективите пред кариерата на Мака се разшириха извън отговарянето за военните архиви в склада в Кунунура. — И какво откри Нолан? Какъв е планът му?

— Похитителите на МН370 са същите хора, които ги откараха с хеликоптера до някакво място, наречено Еко лагер, може би на десет-петнайсет километра оттук. Нолан разчиташе на австралийските военни да ги спасят, преди похитителите им да ги убият.