Брадли Уест - Море от лъжи

Каултър отново се усмихна с пренебрежителната си усмивка.

— Защото новото поколение офанзивни и дефанзивни радари на Китай зависи от кодовете за идентификация „свой-чужд“. Ние имахме свои хора в мрежата, които генерираха такива кодове, че нашите самолети да проникнат през ПВО, без да бъдат посрещнати с огън. Освен това и новите мерки на американските ВВС за електронно потискане бяха настроени към спецификата на прицелните алгоритми за насочване на ракетите „земя-въздух“, така че и те бяха неутрализирани. Удивително е колко убедителни могат да бъдат заплахите за разкриване на корумпираност в големи размери, особено ако спестяванията на мишената подлежат на конфискация в Сингапур, а към залога се прибавя не само животът им, но и този на членовете на семейството им.

— Прентис Дюпре! — възкликна Нолан.

Каултър го погледна въпросително.

— Естествено! Ти си онзи, който подготви местопрестъплението. Да, Дюпре осигури информацията за висшите военни, които ние впоследствие изнудихме. Онази млада жена беше гений. Без нея никога нямаше да можем да превърнем пет процента от старшия офицерски състав на НОА в платени агенти на Компанията. Тя беше… похарчена. Ако беше проговорила по някакъв повод пред пресата, никога нямаше да спечелим тази война.

— Заповядал си да я убият, така ли? Как може един пенсиониран 2ЗДТО да нареди убиването на агент? Искал си да вярваме, че сам си организирал и финансирал най-голямото похищение в историята на авиацията? Само че на това е написано ЦРУ отгоре до долу, а най-горният пласт е правдоподобна несъпричастност. Пъркинс не може да няма пешо общо. Дори предполагам, че идеята изначално е негова.

— Били Пъркинс е имал една-единствена оригинална идея в живота си — усмихнато отговори Каултър, но погледът му бе пълен с омраза.

Нолан се огледа. Кайли изглеждаше поразена. Санди стоеше при вратата и се подсмихваше. Жао беше като дявол с мъртъв поглед и нарисувана изкуствена усмивка. Каултър и Жао щяха да се измъкнат и го знаеха отлично. Това го вбеси.

— Е, само че не се получи точно по плана, нали? Да не забравяме приятеля ти Роб Телър. Той умря, като пищеше в агония.

— Разкажи ми за смъртта на Робин. Още не съм научил подробностите — каза Каултър с преувеличено спокойствие, но погледът му бе студен, а тялото вдървено.

— Бойците на Ва, които бе мамил, му отрязаха главата. И да ти кажа… не бързаха. А вторият пилот, Мулън, си призна всичко, а…

Каултър го прекъсна, избухвайки в смях.

— … а Матюс, Бърнс и Константайн са зад решетките — продължи въпреки това Нолан, но разбра, че не е успял да го уязви.

Каултър стана.

— Мисля, че свършихме. Благодаря за представлението. Санди, представи госпожица Ю и господин Нолан на Елвис. Адмирал Жао, Джин-Руми до сто и петдесет по двайсет и пет цента точката?

— Нека са петдесет цента на точка. Днес ми е късметлийски ден… просто го усещам.

Петък, 14 март: Форт Мийд, Уивървил

Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството, „Тръскот Фийлд“

— Директор Уайл? — Вътрешният пощальон на АНС беше задъхан.

— Да, какво има? — Уайл все още не можеше да дойде на себе си след събитията от последните дванайсет часа: еуфорията от блокирането на DDOS атаката, контра блъфът с „Акапулко“, който все още можеше да му коства работата, разгромът на Китай в най-кратката война в американската история и рогът на изобилие с нова информация, която НАГПР и клиентите на АНС все още обработваха, както натрупала се, така и в реално време… да, беше просто сащисан.

— Трябва да се подпишете за куриерска пратка с гриф „За лично ползване“ от посолството в Шри Ланка.

Уайл се подписа и взе малкия пакет. Съобразявайки се с протокола в този знаменателен ден, реши да го отвори лично. Вътре имаше няколко вложени една в друга картонени кутии, уплътнени с „пуканки“, а най-вътре… 64-гигабайтова флашка. Съпровождащата ръкописна бележка бе подписана от „Гретчен Дойл, Директор на централата в Коломбо“, и в нея се уточняваше, че флашката била залепена за крикет топка, намерена на плажа, на който бил убит Марк Уотърман. В нея вероятно имало някаква версия на файловете на АНС, изнесени от Уотърман. Завършваше с молба да се провери дали има някакви свидетелства за връзки със съучастника на Уотърман.

Разбира се, че щеше да провери. И то с удоволствие. Уайл включи комуникатора:

— Пъстър! Ела тук. Имам нещо ново за екипа „Нолан“.