Брадли Уест - Море от лъжи

Жао реши, че не му се играе на Джин-Руми. Излезе и последва охраната и двамата задържани надолу по плажа. Там, пред линията на прилива на леко наклонения пясъчен бряг, имаше конструкция от арматурно желязо прътите бяха заварени в клетка с размери десет на три метра и метър и половина височина. В клетката имаше огромен крокодил. Жао знаеше, че Уолам го нарича Елвис — „защото е Краля“, — макар да не схващаше хумора, който някои намираха в този израз.

Беше отлив и клетката бе суха. Мухи се стрелкаха над останките на полуизядено говедо. Крокодилът беше дълъг почти пет метра и метър и двайсет в най-широката си предна част. Лежеше до трупа с отворена паст за по-добро темпериране. Не обърна внимание на приближаването им.

Жао изчака пазачът да инструктира двамата затворници след отваряне на вратата:

— Така. Влизайте и двамата. Хайде, хайде… — Нолан изглеждаше по-примирен със съдбата си от жената: приведе се и влезе, без да спори. Тя обаче се съпротивляваше и се дърпаше.

Погледна Жао и двамата противници се втренчиха един в друг. Накрая той наруши мълчанието и заговори на мандарин:

— Ела с мен. Това няма да те спаси, но обещавам, че след като свърша с теб, ще получиш куршум, вместо да бъдеш изядена в тази гадна клетка. — Тя кимна и Жао нареди: — Един по един, Санди. Ела по-късно да я вземеш от бунгалото ми. Сега смятам да се позабавлявам.

Очите на Санди светнаха.

— Както кажеш, Джак.

Кайли пристъпи към Жао, без да каже нито дума и без последен поглед към Нолан. Жао тръгна по плажа, стиснал наградата си с лявата си ръка за десния лакът; в дясната държеше малък автоматик, насочен в ребрата ѝ.

Пазачът блъсна вратата на клетката, за да я затвори, и добави за сигурност катинар. Нолан клечеше прегърбен, търсейки в мислите си помирение с дълго забравяния бог. Елвис съзерцаваше океана, без да обръща внимание на присъствието му. Колко дълго щеше да продължи това добре дошло за човека състояние, никой не можеше да предскаже. Беше по-горещо, отколкото и в ада. Устата на Нолан бе пресъхнала, лявата му ръка бе все така безполезна. Единственото му оръжие бе пластмасовият нож, който бе скрил в превръзката си сутринта.

За съпруга на пенсионер Джоана Каултър бе млада и привлекателна. Според Бърт беше малко над четирийсетте. Стори му се логично, че не може да си грозен или беден и едновременно с това собственик на уелнес център, та макар да ставаше дума за Зачуквил, калифорнийско. Застанала на верандата на впечатляваща къща от греди, камък и стъкло, Джоана покани младите мъже да влязат.

Дневната бе поразяваща, с шестметров катедрален таван, стъклена стена с изглед към плътно залесен спускащ се надолу склон и двуетажна камина от плочи зад просната на пода кожа от гризли и тежка дървена мебел. Джоана бе напалила огън, за да прогони вечерния студ. Отказаха предложението да пийнат по нещо — „нещото“ се състоеше основно от антични варианти на бърбъна. Тя държеше в ръката си чаша, в която имаше като че ли мартини.

Бърт се чувстваше неловко, като се имаше предвид, че носеше в раницата си тиксо, въже, парцали за запушване на устата и завързване през очите, а под колана си бе затъкнал 9-милиметров автоматик. Оръжието бе скрито под една от придобивките от „Уолгрийн“ — остаряла с два сезона фланелка на „Оукланд Рейдърс“.

— Допусках, че може да бъда посетена този уикенд, но смятах, че ще са с различни униформи.

Тотално объркан. Бърт заекна:

— Ъ-ъ… ъ-ъ… защо смятахте така, мадам?

— Ами след като имам съпруг престъпник, мислех, че или ще бъде арестуван, или ще го открият мъртъв. Но вие двамата ме карате да приема, че става нещо друго.

— Ами… ъ-ъ… това е приятелят ми Майкъл Макгърти, а аз съм Бърт Нолан. Ние сме студенти в „Ю-дъб“… ъ-ъ… Университета на Вашингтон. Издирвани сме от ФБР. Може да има обявена награда за нас, но не сме направили нищо лошо. Единственото, което сме направили, е да се защитим от незаконен арест в щата Вашингтон. ФБР се опитват да запушат устата на баща ми, преди той да е разбрал истината за полет МН370, а ние се опитваме да му помогнем.

— Момент, момент… Нолан ли каза, че била фамилията ти?

— Да, мадам. Той работи в ЦРУ, базиран е в Сингапур. Вчера, в Шри Ланка, служител на АНС на име Марк Уотърман е бил застрелян пред погледа на баща ми.

— Знам за това. Видях го по Си Ен Ен. Баща ти е най-издирваният човек на света. Изглежда, е отвлякъл частен самолет и е отлетял с него някъде, където да не могат да го намерят. А Щатите току-що завършиха една кратка война с Китай. Питам се дали той няма нещо общо и с това, а?