Брадли Уест - Море от лъжи

— По дяволите! Чонга, вдигни хеликоптерите на секундата! Искам да говоря лично с Уилбо и да решим какво да правим.

— Слушам, Мака.

Петък, 14 март: Уивървил

Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството, „Тръскот Фийлд“

Точно както бе написала Джоана, Олд Фелоус авеню беше пряка на главната улица. Двуетажната къща с високи фронтони на ъгъла на Мормон Лейн бе виждала и по-добри времена, което личеше по все още неокосената трева. Откъм задната страна се виждаше светлина на долния етаж.

Паркираха на петдесет метра от къщата и се приближиха пеша.

— Няма да направим нещо лошо на деветдесет и шест годишна жена, надявам се — каза Макгърти.

— Не, но нека я накараме да повярва, че сме склонни да го направим, за да имам нещо, с което да въздействаме на сина ѝ. Така че си трай и спри да изглеждаш сякаш всеки момент ще намокриш гащите.

Елвис беше в пика на силите си, четирийсетгодишен и до последното си прераждане господар на Залива на адмиралтейството. Сега обаче бе затворен в клетка, нахранен едва вчера за първи път от цяла седмица, а това не беше достатъчно. Но не гладът беше най-голямото му оплакване. Затварянето го бе лишило от възможностите да общува с женски и да наказва всеки мъжкар, осмелил се да мине през територията му. Дори малкият мозък на Елвис бе схванал, че нещо не е наред с този розов слабо миришещ бозайник, който го бе нападнал със силен вик. Елвис отстъпи възможно най-бързо и щракна с челюсти, преди тъпото животно да се хвърли върху муцуната му. Петметровият крокодил отметна глава и запрати досадника на пода. Сега създанието лежеше там и издаваше слаби звуци.

Друг розов бозайник отвори клетката и издърпа навън първия бозайник. Елвис отвори уста и изсъска и по двамата. Проклети натрапници.

Кайли се питаше как Жао ще я изнасили, без да пуска пистолета си. Той не разполагаше с легло с балдахин, но имаше тиксо и я накара да завърже глезените си, преди да ѝ каже да легне по очи, след което върза китките ѝ на гърба ѝ. После с найлоново въже върза глезените с китките ѝ. За всеки случай и запуши и устата. Разкъса с двете си ръце дрехите ѝ и тази му власт над нея засили възбудата му. Лекотата, с която се справи с гърченето ѝ, издаваше, че това не е първото му изнасилване. Бързо стигна до оргазъм и извратената му „любовна игра“ го накара да се изпразни, преди да си е свалил гащетата. Тя знаеше, че ще я държи жива, докато не ѝ се насити.

Баба Каултър се оказа костелив орех. Беше прегъната от възрастта до едва метър и петдесет, но зелените ѝ очи блестяха. Излъчваше гостоприемство и дори не попита защо двама млади непознати чукат на задната ѝ врата късно вечерта в петък. Набързо ги намести край кухненската маса и без да ги пита, им наля две чаши мляко и ги угости с по чиния домашно приготвени шоколадови курабии. Курабиите не бяха лоши, реши Голямата патка. Това, уви, слагаше край на протеиновата му диета за седмицата.

Старицата забеляза подпухналия нос на Бърт и черните кръгове около очите му и се поинтересува какво се е случило. Полицията скоро щеше да дойде, така че нищо не ѝ струваше да бъде вежлива.

— Какво мога да направя за вас, млади господа?

— Госпожо Каултър, за раните ми е виновен вашият син. И ако не му кажете да престане, той ще продължи да наранява и други хора. В момента Франк държи баща ми затворник в Австралия. Ако не му се обадите и не му кажете да го пусне, баща ми ще бъде убит.

— Млади човече, знаете ли, че синът ми е в тайна мисия? Ако той прави такива неща, сигурна съм, че това е част от по-голям план. Баща ви сигурно е лош човек, хрумвало ли ви е това?

— Госпожо Каултър, гледате ли новините по телевизията?

— Само „Фокс“. Вие задръжте за себе си Комунистическата новинарска мрежа или каквото и да означава Си Ен Ен 111 111 Си Ен Ен е съкращение от Cable News Network, но жената има предвид Communist News Network. — Б.пр. . Бил О’Райли е единственият водещ, на когото се доверявам след пенсионирането на Дан Радър.

— Добре, аз гледах „Фокс Нюз“ днес следобед и Бил О’Райли каза, че невинните пасажери на малайзийския полет 370 вероятно са станали жертва на похищение и вече са мъртви.

— Да, и аз го видях. Много жалко.

— Вашият син с отговорен за похищението и убийството на всички на борда.

— Сигурна съм, че бъркате, млади човече. — Госпожа Каултър започваше да изчерпва любезността си.

— Аз имам номера на сатфона му. Защо не се обадим в Австралия да го попитаме?