Брадли Уест - Море от лъжи

Тя забеляза пенисът му да се размърдва под слиповете.

— Не мога да повярвам, че не ме изчука отзад. Ако знаеш как обичам голям хуй отзад. О, да… Възбуждаш се, виждам. Хайде, адмирале, не искаш ли да се изпразниш в задника ми? На мен ще ми е за първи път — готина и стегната, точно като за теб.

Жао я обърна по лице на леглото и отново се съблече. Тя се подпря на лакти и раздвижи игриво бузите си в опит да го съблазни. Но за да проникне в нея, той трябваше да остави пистолета. Изплю се в шепа и навлажни члена си с длан. За миг тя се надигна на колене, вдигна вързаните си китки максимално високо и ги свали с всичка сила, като едновременно с това разтвори лакти, за да нанесе бърз и жесток удар. Както знаеше от практика, дори подсиленото тиксо се разцепваше при такъв удар.

Ръцете ѝ вече бяха свободни. Твърде късно изнасилвачът се хвърли към пистолета си. Кайли го сграбчи първа, превъртя се странично и дръпна спусъка, когато тялото му се стовари върху нея. Пистолетът — притиснат странично между двамата — изгърмя. Жао я хвана през шията и стисна с всичка сила. Ръката ѝ продължаваше да е безчувствена, а пистолетът да е между тях, насочен в неизвестна посока. Нямаше значение. Ако не го застреляше, той щеше да я удуши. Ако простреляше себе си, значи така било писано. Тя отново дръпна спусъка.

Жао падна на пода и притисна слабините си с ръце. Лежеше по гръб в разширяваща се около него локва кръв. Първият ѝ изстрел само го бе одраскал по корема, оставяйки кървава бразда. Жао обаче бе избрал патрони, предназначени за максимално поражение, и това бе станало ясно от втория изстрел, който бе влязъл през корема му и бе излязъл през чатала му. Тя седеше и гледаше как Жао стене и се гърчи. Взе ножа от нощната масичка и разряза тиксото около глезените си, без да изпуска и за миг лицето му от поглед. След две минути той умря.

Дрехите ѝ не ставаха за нищо. Неговите дрехи не ѝ ставаха. Облече една от тениските му, а обувките му се оказаха само половин номер по-големи от нейния. Видя в огледалото картина, достойна за филм на ужасите: шия в синини, счупени нокти на ръцете, гърди, покрити с кръвта на Жао, собствената ѝ кръв по вътрешната страна на бедрата ѝ, висящи парчета тиксо от ръцете и краката ѝ.

Провери пистолета. Беше „Берета 25“ с шест дум-дум патрона все още в пълнителя. Това щеше да стигне за повечето от тях. Беше време да вземе Боб… или онова, което бе останало от него, от онази клетка. После щеше да посети Каултър и останалите.

Каултър свали телефона от ухото си и повечето кухи заплахи на Бърт Нолан заглъхнаха в пространството. От изражението на Уолам разбра, че трябва да се безпокои за по-важни неща.

Задъханият Уолам стигна при него:

Анди сканираше военните честоти. След по-малко от десет минути тук ще пристигнат три Блек Хоука с група на въздушнодесантния отряд. Говорим за трийсет души, които са чакали досега на „Тръскот Фийлд“. Аз разполагам с петима въоръжени. Нямаме шанс срещу тях. Нямаме дори време, за да избягаме. Какво ще правим?

— Ще почистим кашата и ще си тръгнем. Имам доказателство, че през цялото време съм бил прав за Иран. Какво остана от иранеца? Извадете тялото от клетката. Хвърли го на питомните си акули.

— Елвис си е оставил втората половина от доктора да узрее. Не мисля, че ще се раздели с него, без да се бори.

Отвори клетката. Пусни крокодила да си ходи. Не можем да допуснем да бъдем заловени с трупове и местопрестъпление.

— А Нолан и китайската Шийла?

— Ще ги използваме за стръв и ще оставим Блек Хоуците да свършат работата.

— Ще се погрижа за Елвис и останките на лудия учен.

Каултър вдигна сатфона до ухото си:

— Чуваш ли ме, Бърт?

— Чувам те, задник такъв. Къде е баща ми?

— Мери си приказките. Давам ти го…

Каултър се чудеше колко време ще е нужно на АНС да проследи сатфона му и да изпрати нужните институции в дома на майка му… или тук. Твърде дълго, реши той.

Събота, 15 март: Заливът на адмиралтейството, „Тръскот Фийлд“

Кайли надникна от бунгалото на Жао. Ярката светлина я накара да примижи. Наблизо до бараката за разпити Уолам и Каултър си говореха нещо. Каултър вдигна сатфона, а Уолам тръгна към клетката. Тя се огледа, не видя никой друг и тръгна по нажежения асфалт към Елвис, благодарна, че не е боса. Уолам бе с трийсет метра пред нея и спря да отключи и отвори вратата. Дори не вдигна поглед, а влезе вътре, размаха ръце и извика:

— Хайде, скапана каишко за часовник! Куфар нещастен! Излизай от клетката! Трябва ми каквото е останало от приятеля ти… мърдай, мърдай! Свободен си!