Брадли Уест - Море от лъжи

Елвис имаше мозък колкото орех, но той бе достатъчен, за да види, че вече няма решетка. Остави наполовина изядения експерт по ядрено оръжие и обърна огромното си туловище към вратата.

— Точно така! Дий… дий! — извика Уолам, когато Елвис направи първите си крачки към свободата. И тогава видя нещо неочаквано: китайката Кайли или каквото там ѝ беше името, се приближаваше, насочила пистолет към него. Беше в ужасно състояние, истинска Медея в изпълнение на драматичната трупа в Пърт. Каквото и да се бе случило с Джак, то едва ли бе приятно.

— Къде е Боб?

— Добре е! В едно от бунгалата е. Франк отиде при него, за да го освободи. Ще ви пуснем и двамата. Ела да те заведа да го видиш.

— Извади оръжието си с лявата ръка. Само с два пръста. Хвърли го надалече. — Той се подчини. — Сама ще отида да се уверя дали Нолан е добре. Ти влез в клетката. Когато видя, че Нолан е в безопасност, ще се върна да те пусна.

— Не мога, мила. Елвис е на вратата.

Кайли се обърна и видя, че Елвис наистина е подал огромната си глава навън. Тя бе на шест метра от него и той я оглеждаше. Тя направи две крачки към крокодила, вдигна ръце и извика „Я-а-а…“! И за втори път в един ден Елвис отстъпи пред подивял розов бозайник.

Бърза като котка, тя пак насочи пистолета към Уолам.

— Влизай вътре!

Уолам помисли и реши, че е по-безопасно да е с добре нахранения Елвис, отколкото да вразумява малоумна жена. И влезе в клетката.

Тя затвори вратата и дръпна резето. После нареди:

Дай ми ключа!

— Аз… аз… нямам ключ…

— Дай ми ключа или ще те застрелям — спокойно каза тя и насочи оръжието към чатала му. Той бръкна в джоба си, извади ключа и ѝ го подаде. След миг се обърна към Елвис и го видя точно до себе си, със зейнала паст и втренчено в него изпъкнало око.

— Окей, Боб, почивката свърши. Санди, пусни камерата. Роби, можеш да си поемеш дъх. Благодаря ти, че помогна на Боб да седне на стола.

Джонсън — олицетворение на спокойствието — пусна коричките от сандвича си в кошчето за боклук.

Нолан беше всичко друго, но не и спокоен. Въпреки прохладния въздух, щедро използвания дезинфектант и освежителя на въздух в стаята миришеше на кръв и страх.

— Ти не беше ли на летище „Селетар“ в сряда вечерта? С една засукана китайка?

— Да, щях да летя за Шри Ланка, за да се опитам да спася кръщелника ми Марк Уотърман.

— Уотърман? И какво стана?

— Китайците го застреляха. Руснаците за малко да ни пленят, но по време на престрелката повечето агенти на ФСС загинаха. ЦРУ така и не разбра какво се е случило, преди всичко да приключи.

— И какво правиш тук? Травис и шефът му пееха песни в твоя възхвала в Рангун.

— Ти си бил героят, когато хората на Телър нападнали „Клуб Аватар“. Твоите разпити донесоха точното описание на случилото се на Писта-1 онази нощ. Тази информация е достатъчна, за да бъде обесен Каултър. Защо му помагаш?

— Иранският учен е от лошите. Освен това беше и корав кучи син. Трябваше да съм твърд с него и да прегледам внимателно стенограмите какво е говорил, за да се разбере какво е истина и какво лъжа. Аз съм единственият човек в целия Изток, който можеше да извлече информацията за под дванайсет часа. Каултър ме поиска въз основа на репутацията ми. С него се срещаме за първи път. Гордея се, че мога да се справям с тежките случаи. Каултър не ме интересува. Аз просто се опитвам да помагам на каузата, с каквото мога.

— Поздравления, Тони. Отлична работа с иранеца. Но не ти ли се вижда странно, че аз съм следващият в списъка на Каултър? Дали съм заплаха от същия калибър?

— Да, хрумна ми тази мисъл. Понеже въпросите на Каултър имат много малко общо с идеята да се събере полезна разузнавателна информация. Него повече го интересува какво знаеш за МН370 и Телър и с кого си споделил това. Ако това е всичко, нещо не разбирам…

— Не свършвай зад решетките, защото си помагал на бивш агент от ЦРУ и настоящ престъпник. Трябва да ти е ясно, че той няма да се измъкне. А ако се измъкне, това ще бъде, защото не оставя улики, с които да го хванат. Като теб например…

Вратата се отвори и влезе Каултър.

— Съжалявам, че ви прекъсвам. Боб, търсят те по телефона. Бърт от Калифорния.

— Сателитните снимки не са актуални, но други няма. Виждат се няколко ръждясали бараки. Някои вероятно се използват за спане. Една вероятно ще бъде охранявана и в нея ще е Нолан, ако още е жив. Ще използваме димни и зашеметяващи гранати, за да дезориентираме и извадим от строя противника. Ще стреляме само ако по нас се стреля. Целта е да намерим Боб Нолан и Ю Кайли живи! Нолан е на петдесет и четири, ниско подстриган, с черна коса, ръст един осемдесет и пет, тегло осемдесет. Ю е китайка, малко над четирийсетте, метър шейсет и осем, петдесет и пет килограма, черна коса до раменете. Искам да изненадаме противника с бързина и да спасим живота им.