Брадли Уест - Море от лъжи

— Капитан Уилард, всеки път, когато сме в операция и се опитваме да спасим чужд живот, някое от момчетата загива.

— Спокойно, Косгроув. Знам, че това е в разрез с постоянно действащите инструкции, но времето ни притиска.

— Не може ли поне да почакаме до залез, сър? Нощта е наша… — Откъм колегите на Косгроув се разнесе приглушено одобрение.

— Това значи почти шест часа. Заложниците няма да издържат. Потегляме след пет минути. Действайте!

Тонът на Уилбо не оставяше място за дискусия.

Двамата пазачи освободиха китките на Нолан и той взе подадения му от Каултър сатфон.

— Ало?

— Тате, Кърт съм. Добре ли си?

— Засега да.

— Чува ли ни някой друг?

— Само моите думи, сине. Къде си? Защо се обаждаш?

— В дома на майката на Каултър в Уивървил съм. Тя е на деветдесет и шест години и трябва да си изпие лекарствата. Но няма да види хапчета, докато не ми кажеш, че си в безопасност.

— Сине, в мига, в който се скрия от погледа на Каултър, той ще изпрати хора да те убият.

Нолан погледна Каултър, който стоеше наблизо. Каултър се усмихна през стиснатите си устни и се отмести малко по-встрани.

— Тогава го вземи с теб.

— Кого да взема?

— Каултър.

— И после?

— Като се отдалечите от другите, убий го! На този етап, предполагам, вече си разбрал, че ситуацията е ти или той.

Отвън се разнесе писък и Санди и Роби изскочиха от бараката. Последваха три изстрела от автоматично оръжие, после три от пистолет. Джонсън сграбчи един автомат и се втурна към вратата, изскочи и изчезна от погледа на Нолан. Нолан чу два откоса и после нищо повече.

Каултър и Нолан бяха сами в бараката — костница. Чуваха пулсиращото боботене на винтовете на бързо приближаващи хеликоптери.

— Да не забъркваме семействата ни във всичко това — каза Каултър. — Кажи на твоето момче да остави майка ми на мира, а аз ще забравя за него. Ще забравя и за двете ти деца. Но ти ще стоиш далече от моите хора, чуваш ли? Говоря за майка ми, изневеряващата ми жена Джоана и Франк IV. Косъм да падне от главите им, твоите ще бъдат накълцани на парчета и дадени за храна на свинете.

И Каултър излезе, коленичи на пясъка и сложи ръцете си на тила. След по-малко от минута мъже в черни униформи с картечни пистолети със заглушители му сложиха белезниците и го изправиха. Нолан седеше, без да казва нищо, а Бърт не спираше да го пита какво става… само че дясната ръка на Нолан висеше безволно със забравения сатфон в нея.

Войник в черно влезе в бараката и насочи оръжието си към него.

— Нолан ли си? — попита за всеки случай.

— Да.

— Излез навън, мой човек. Приятелката ти е простреляна. — Войникът извади нож и освободи краката му.

Нолан се сети за сатфона.

— Бърт, май ни освободиха. Каултър е с белезници. Пусни госпожа Каултър и се махнете оттам максимално бързо и максимално далече. Ще ти се обадя. Обичам те и… благодаря.

Войникът конфискува сатфона.

Нолан изтича навън и видя Кайли. Беше простреляна в корема и вече на система — военен лекар обработваше раната ѝ. Един от пазачите лежеше мъртъв наблизо. Друго тяло бе проснато пред бунгалото, което Уолам бе споделял с пилота.

Чу се стрелба и Нолан трепна и се сниши. Млад боец от спецотряда се засмя и го успокои:

— Няма страшно. Убиват един голям крокодил. В някаква клетка са намерили две полуизядени човешки тела. Странно място, а?

— Най-странното възможно — тихо каза Нолан.

Кайли лежеше гола, ако не се брояха маратонките и окървавената твърде голяма за нея тениска, която беше вдигната до под гърдите ѝ. Той коленичи до нея, за да я утеши, и леко стисна ръката ѝ.

Тя отвори очи и каза:

— Радвам се, че не те убих, Робърт Нолан. Ти беше първият ми уай гуо рен 113 113 Уай гуо рен (кит.) — човек от бялата раса. — Б.пр. .

Той я погледна и каза:

— Чети всеки ден „Ейжън Уолстрийт Джърнъл“. И не забравяй онази добра книга.

Изправи се и тръгна. Трябваше да намери Каултър.

Сряда, 19 март: Сингапур

Четвъртък, 25 март: Вашингтон

— Когато Чит ми каза, че се обажда Боб Нолан, реших, че Травис си прави майтап с мен — каза Хекър от офиса си в Рангун.

— Не, аз съм, няма лъжа. Австралийските командоси се появиха в последния момент. Каултър ме бе вързал на стола, а твоят приятел Тони се готвеше да се захване с мен.

— Виж сега… Тони Джонсън е приятел на Травис, не на мен. И като говорим за дявола, Райдър се връща в Рангун в началото на април. Днес ми прати имейл да ме пита ти дали ще бъдеш в Сингапур следващата седмица, защото щял да мине транзит и имал една свободна вечер. Дължал си му запомняща се нощ в палата „Орчард Тауърс“… някакво райско място, не разбрах. Ако ми дадеш личния си имейл адрес, ще му го препратя.