Брадли Уест - Море от лъжи

Несигурен какъв е протоколът в подобна ситуация, Майкълс кимна на командира и се усмихна за сбогом. Джерард последва примера му и двамата тръгнаха към самолета с небрежна походка. Сай се подигра още веднъж с трупа, оправи униформата си, а после той и Хпан изтичаха двеста и петдесетте метра до останките на Лазум. Джерард, Майкълс и Мулън проследиха как войниците на ва събират оръжието по пистата, преди да се качат на камиона си и да потеглят.

Сай и Хпан най-сетне приключиха с неприятната си задача и довлякоха брезента с Лазум до самолета. Майкълс им помогна да го качат.

Самолетът започна да рулира и всички си сложиха коланите. Майкълс се обърна и каза:

— Та, полковник Мулън , предполагам, че искате да промените смешната си история, която ми поднесохте преди малко…

Четвъртък вечер, 13 март: Коломбо

Балендра и Нолан се върнаха от обиколката си из парка на „Рокетс Клуб“, която бе включила качване по късото стълбище, извеждащо над задната стена. Отделиха няколко минути да се разходят по железопътната линия, отделяща клуба от плажа. Ярко осветен отвътре влак с пет вагона мина покрай тях. Няколкото пътници или се подаваха през вратите, или надничаха през прозорците без стъкла, за да погледнат успоредно пътуващия локален влак от гара Колупития за остров Слейв. Нолан се замисли какво шоу очаква онези, които ще пътуват със същия влак след четиринайсет часа.

Двамата уговориха последните подробности, после се прибраха в стаите си. Чумаков и Уотърман трябваше да кацнат скоро и Нолан искаше новият му компютър да бъде онлайн за възможна размяна на имейли. Погали дадения му от Балендра „Глок 19“, който бе по-компактен от „Глок 17“ на Райдър. Стана му забавно как в неделя не бе искал да се докосва до оръжие, а само четири дни по-късно беше готов да размени колата си за този пистолет.

Полет 216 от Абу Даби на „Етихад“ се приземи шест минути по-рано от разписанието на международното летище „Бандаранайке“. Уотърман трябваше да положи усилия, за да догони спортното ходене на Чумаков през празните гишета за паспортен контрол. Олег Гордиевски, руски гражданин на 29, не събуди любопитството на служителя в бяла униформа и получи виза за 90 дни.

Надзирателят на Уотърман от ФСС и помощниците му, изглежда, не споделяха неговата загриженост, че може да го арестуват, ако се задържи на летището. Чумаков настоя да му купи бутилка „Столичния“, към другата, която вече си беше взел.

— Двамата с кръстник ти Боб може да пиете за освобождаването ти утре вечер — каза му той на касата, докато броеше двайсетдоларовите банкноти.

Според Уотърман имаше две вероятности — нищожна и нулева, — че в петък вечер той ще седи в хотелска стая и ще се налива с водка в компанията на Боб.

Приповдигнатото настроение на Чумаков се развали, когато му се обадиха по телефона.

— Ела, отвън ни чака кола — късо каза той и ускори и без това бързия си ход. Уотърман трябваше да тича, за да го догонва. Забавиха малко, когато минаваха покрай митничарите. Чумаков дори ги изгледа предизвикателно, но никой не се престраши да поиска да прегледа саковете им. Групата им излезе от летището, проби си път през тълпата посрещани и се насочи към два чакащи черни джипа. Шофьорът на единия — приличаше на бандит — подаде автоматични пистолети на двамата телохранители от ФСС, което опъна допълнително нервите на Уотърман.

— Неприятности ли очакваме? — попита той Чумаков.

— Снощи до хотелската стая на Нолан е бил открит агент на ЦРУ с прерязано гърло. Убиецът още не е задържан. Не знаех, че кръстник Боб е майстор на ножа, затова вземаме предпазни мерки.

От мястото си в средата на седалката Уотърман напрягаше поглед да различи отдалече засадата, но едночасовото пътуване до „Парк стрийт хотел“ мина без изненади. Без да повишава тон, Чумаков му заяви, че ще умре, ако има глупостта да напусне стаята си. Хотелският му телефон щеше да бъде прекъснат, така че и разговори нямаше да има.

Чумаков отиде с една от колите в руското посолство, за да говори с Владимир Артурович Григориев, шеф на резидентурата, и да провери електронната си поща. Не го беше виждал досега, затова се изненада от младостта и интелекта му. Чумаков бе смятал Коломбо за надгробен камък на кариерата във ФСС, но изглежда, не бе така заради възхода на Китай. Прегледа пощата си и активира местния си мобилен телефон. Нолан му бе изпратил най-странния имейл, който бе виждал през 22-годишната си кариера в разузнаването. Този човек беше прикачил списък на файловете от диска, който предлагаше да размени срещу Уотърман, което само по себе си бе странно. Но съпровождащото го писмо бе едновременно вбесяващо и интригуващо: